Светла Димитрова е социален работник. И психолог. И педагог. И родител. И приятел. Светла не се оплаква от размера на заплатата си. Не забелязва хартиената бумащина. Защото е осъзнала смисъла на каузата, наречена приемна грижа. Всички знаят личния й телефонен номер. Защото нейната кауза няма времеви измерения – тя е на разположение по всяко време, на всеки и за всичко. Можете да я видите ядосана, само когато някой по някакъв начин накърни чувствата на дете. Защото тя вярва, че всяко дете се ражда като чиста и неопетнена душа и ние, възрастните, сме съществата, които чертаем пътя му.