Социалният работник Светлин Симеонов е номиниран от приемния родител Дарина Цочева със следните мотиви: „Грижата за децата в риск не е от професиите които са във фокуса на новините и то откъм добрата им част, още повече приемната грижа, за която в повечето случай се говори с негативизъм. Приемната грижа не е професия, коята е за даден час или момент, отрязък от време от – до. Тя е постоянна, и макар да казваме, че е професия, това е нещо за което даваме душата и сърцето си, ние сме постоянно с децата – професията ни е такава, понякога се изморяваме, понякога се съмняваме как да постъпим правилно, понякога имаме нужда от защита или подкрепа. Човекът който номинирам в категорията „Социален работник“ се казва Светлин Симеонов – ОЗД гр. Плевен. Отделен случай или ситуация които да разкажа – не искам – те са много, не само при мен, но и при много други колежки – приемни родители с които си говорим, защото подкрепата от Светлин Симеонов и постоянна, своевременна, компетентна без значение, за време на денонощието, място или ситуация. И съм сигурна, че това не е само за приемните родители, а и за всички останали които се грижат за деца в риск, или просто към децата. Защото той просто обича децата и се грижи за тях.

 

Учителката Васка Величкова е номинирана от приемния родител Мария Черпъкова със следните мотиви: “Номинирам госпожа Васка Величкова – учителка в детска градина „Изворче“ с. Момчиловци. Винаги посреща с усмивка децата, намира добра дума за всяко дете. И в градината, и навън лицата на палавниците грейват когато я видят.С любов и търпение ги води в света на познанието и игрите. Заедно преодоляват незнанието на езика и неумението да общуват. Любимка е на децата в уроците и в игрите. „Госпожа Васка“ – името, което приемните ни деца първо запомнят. Тя е истински СПАСИТЕЛ НА ДЕТСТВО.”

 

Социалният работник Мария Райкова е номинирана от Ана Вандева със следните мотиви: „Мария Райкова работи като началник на отдел „Закрила на детето“ в община Ракитово от 2003 г. От 2007 г. работи по услугата „приемна грижа“. От 2008 г. има настанени деца в приемни семейства. Участва в оценката и утвърждаването на 50 приемни семейства. В настоящия момент продължава да работи с приемни семейства в община Ракитово и за периода е настанила над 70 деца в приемни семейства. В момента работи с 25 деца, настанени в приемни семейства. От всички тях 25 са осиновени, 21 са реинтегрирани в биологичните семейства. Работи много добре в партньорство с НПО. Осъществили сме 3 съвместни проекта и мога да потвърдя, че Мария Райкова е отговорен и успешен социален работник.“

 

Приемният родител Таня Новкова е номинирана от социалния работник Надя Ангелова със следните мотиви: “Таня е човек здраво стъпил на краката си, съградил дом и семейство с безусловната любов и подкрепа на съпруга си Илия, работеща, еманципирана жена, отгледала две прекрасни дъщери. Но това дали е достатъчно, когато човек е създаден да дарява доброта и любов? А какво по – добре би могъл да направи човек, според Таня, ако не помогне на дете в беда, да му даде път и светлина, доверие и топлина? Това води при нас преди три години приемното вече семейство на Таня. Първоначално са настанени две момченца – близнаци на по една година и половина. Няколко месеца след това и новородената Християна, сега вече Новкова осиновена от Таня и Илия. Само четири месеца след настаняването на Християна в семейството влиза и втора двойка близнаци – момченце и момиченце на по петнадесет дни. Всяко от отглежданите в семейството пет приемни деца бе дарено с нужното за всеки човек – семейство. А семейството е там, където любовта започва и никога не свършва. След успешната реинтеграция в биологичното семейство на едната двойка близнаци, Таня прие дете на десет месеца. В момента приемните деца в семейството са три. Тези деца ще получат: начало – на сбъдването на една мечта; настояще – безрезервна подкрепа; бъдеще – вяра в сърцето на дете; кураж – на всеки докоснал се до невероятната харизма, която носи Таня Новкова. Докоснах се и аз и бях впечатлена не само като професионалист, но и като човек.”

 

Рени Караиванова, социален работник, сега директор на РДСП – гр. Плевен, е номинирана в инициативата “Спасители на детството” от Любомир Желязков и група приемни родители от област Никопол със следните мотиви: “Тя е страхотен „Човек”“ с висок професионализъм. Впечатленията са ни основно от контактите ни в ДСП – Никопол, а и вече като директор на РДСП. Винаги проявяваше и проявява разбиране, заинтересованост и състрадание при контактите с нас приемните родители и с приемните деца. Част от приемните деца я наричаха „русата какичка“ и винаги питаха за нея. Да това е истински социален работник по призвание и ние много и благодарим за това, че е наша опора.”

 

Иванка Цонкова, приемен родител от гр. Плевен, е номинирана за отличията “Спасители на детството” от Ива Николова със следните мотиви: “От работата си с приемни родители знам, че да даваш уют, грижа и любов, с нежността и сърцето на майка е колкото жизнено необходимо за децата, толкова и недостатъчно. За да бъде един приемен родител „Спасител на детство“ е необходимо да носи онази борбеност, която побеждава. Да даваш обич и грижа не е достатъчно, за да спасиш. Изоставените деца имат нужда от мъжество и здрава опора, която да ги изправи. Силен си, когато знаеш как да се бориш и имаш смелостта за това. Когато твоят приемен родител е спасител, той дава опора с борбеността и мъжеството, които самият притежава. Иванка прави точно това. Има голямо сърце и жив темперамент, който носи радост и възпитава в жив дух и високи ценности. Иванка държи здраво своите деца и с цялото си същество излъчва силата, от която имат нужда. Създава точни правила и дисциплина на справедливост и ясни отговорности. От както е приемен родител, всяка година детенце, за което тя се грижи бива осиновено и уверено влиза в дома на своето семейство. От 2011 година насам, Иванка е предала сила и смелост на 6 деца, които намират своето място. Иванка е спасител на детство много по-рано от 2011 година. Тя осиновява момче и като негова майка натрупва своя опит в отглеждането на дете с по-специални нужди. Отдава му енергията си на родител-борец, с авторитет, безкомпромисни правила и здраво рамо. Днес тя отглежда собственото си внуче, момиченце на 12 години, със същия ентусиазъм, който дава и на приемните си деца. Поема отговорността и грижите за нея още от първите й месеци, превръщайки се от баба в майка. Когато внучето й е първи клас тя решава да помогне и на други деца. Продължава делото на сърцето си и докато има сила не би спряла да се раздава. Иванка е не просто приемен родител, тя е трамплин на спасението!”

 

Приемният родител Теменужка Колева е номинирана от Мария Димитрова със следните мотиви: “Теменужка Колева, като приемен родител, е полагала грижи за две деца със специфични потребности, едно от които вече е осиновено. За второто дете тя се грижи вече повече от две години. Когато се запознават той е бил на годинка, но не е можел да прави почти нищо от нещата, които правят бебетата на тази възраст. Двамата заедно – приемен родител и дете изминаха много дълъг и труден път – престой по болници и изследвания, ежедневна кинезитерапия, ерготерапия, консултации с психолог и социален работник. Теменужка не само спазваше стриктно даваните й препоръки за отглеждането на детето, но и сама активно търсеше допълнителна информация и подкрепа как да стимулира неговото развитие. Тя беше за детето не само родител, но и негов учител и възпитател – изработваше сама играчки, радваше се на всеки негов макар и дребен успех и го поощряваше за следващия такъв.”

 

Журналистът от Радио Благоевград Елеонора Тахова е номинирана от Янка Колева, слушател на регионалната програма, със следните мотиви: „Аз съм слушател на Радио Благоевград и искам да номинирам журналиста Елеонора Тахова, която системно и адекватно разработва теми, посветени на децата, младите хора, семейството и родителството. Темата за приемната грижа намира достойно място в предаванията й. Чрез работата си допринася за увеличаване на обществената информираност, чувствителност и утвърждаване на спазването на правата на децата. Тя е от младите и всеотдайни журналисти, които работят в посока отразяването на всички проблеми на децата с цел подобряване на живота им.“

 

Приемната майка Ивелина Куртева е номиниран от социалните работници от ДСП – Пазарджик и Екипа по приемна грижа със следните мотиви: “В работата си като приемен родител Ивелина демонстрира всеотдайност, грижовност и любвеобвилност по отношение на ежедневните грижи по настаненото в семейството й дете. Предвид увреждането на детето, г-жа Куртева го придружава в лечебните заведения, проявява силна загриженост и заинтересованост по отношение на здравословното състояние на детето.”

 

Компанията “Луксофт” е номинирана от Фюжън Академи в инициативата “Спасители на детството” със следните мотиви: “Луксофт – България подпомогна деца в неравностойно положение преди първия звънец за учебната година. Общо 20 деца от приемни семейства и стипендианти по дигитално рисуване от семейства в неравностойно положение във възрастовата група 7-14 години получиха раници с ученически пособия, ваучери с абонамент за сайта ucha.se, както и билети за баскетболен мач. По време на събитието в офиса на Луксофт на 12 септември колоритният баскетболен треньор Тити Папазов бе посланик на добрата двигателна култура и активните физически занимания през учебната година. Децата заедно с ИТ инженерите усвоиха практики за раздвижване, които да упражняват по всяко време на деня. Веселият празник бе част от усилията на компанията за активно съдействие при подобряване на социалната среда в страната.”

 

Виолета Георгиева, приемен родител, е номинирана от Комплекса за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен със следните мотиви: “Виолета Георгиева е приемен родител от Шумен, който се специализира в грижата за новородени бебета и малки деца. Приемните родители са отдали любов и подкрепа на 8 новородени бебета, поверени на семейството още от родилно отделение. Благодарение на тяхната подкрепа и отдаденост стана възможно затварянето на дома за бебета в Шумен. Те са първите приемни родители, които през 2011 година за първи път в България поеха грижи за новородено бебе, въпреки страховете и съпротивите. Тогава (месец февруари, 2011) с подкрепата на Комплекса за социални услуги за деца и семейства Виолета и Георги показаха, че приемната грижа за новородени бебета е възможна и станаха причина за избора на професионален път и развитие на още много приемни семейства. От февруари 2011 година към септември 2016 година в Област Шумен 100 новородени бебета са поверени на приемни семейства. Благодарим на всички за отдадената грижа и обич и професионалното отношение при споделянето на грижата за приемните деца.”

 

Екипът за приемна грижа в състав Дора Гарова, Даниела Гугинска, Цветана Марвакова, Ана Чолакова от гр. Смолян е номиниран от приемния родител Роска Георгиева със следните мотиви: “Причината, поради която пристъпих към тази номинация не е една. След като изгоря къщата на мен и моето семейство видях приятели до себе си, бяха неотлъчно до мен, усетих подкрепата им и съпричастността им. Грижите, които полагаха за нас, далеч надхвърляха служебните им задължения. Те бяха мои близки, част от семейството ми, а не чиновници, за които съм поредната папка. Събитията ме накараха да осъзная, че тези момичета са съпричастни към тревогите и грижите на всяко от приемните семейства. За да са пълноценни грижите ни за приемните ни деца, приемните родители, имаме нужда от „доверени“ хора, които ни подкрепят и насърчават, които разбират трудностите ни, намират думите и подхода да ни успокоят и окуражат в нелесната ни кауза. Тези четири дами вършат точно това. С нас са 24 часа в денонощието, в делник и в празник. Заслужават да бъдат наречени „Спасители на детството“.

 

Медицинската сестра Мила Савева, учителките Катя Минкова и Стефка Ненчева и възпитателката Надежда Василевска от ОДЗ “Мир” – гр. Троян са номинирани в категорията “Учител – спасител на детството” от сем. Радулови със следните мотиви: “Преди две години в нашето семейство дойде дете, чийто живот беше започнал с фалстарт. От раждането си беше живяло или по-скоро вегетирало в дом. Този престой беше белязал душата и тялото му по всички начини, които може да си представи човек. След няколкомесечна адаптация в нашия дом, решихме да я изпратим в детска ясла. Очаквахме там да има проблеми, защото нашето мъниче се страхуваше от всички, които виждаше в униформа. За щастие, попаднахме на истински професионалисти. Детето ни беше много добре прието, обгрижвано и обичано. Вече е в първа група на същата детска градина. Всички учителки, които работиха с нея, се оказаха широкоскроени хора, изключително толерантни и отдадени на професията си. Нито за момент никой не дискриминира детето ни. Напротив, дори когато тя се учеше да говори, за нея имаше роля във всяко тържество. Благодарим на всички тези хора, че са част от хората, връщащи откраднатото детство на едно ничие дете!

 

Д-р Даниела Дариткова, семеен лекар, е номинирана в наградите “Спасители на детството” от приемните родители Гергана Кетенлиева, Румяна Божидарова, Захарина Ковачева, Галя Паскалева, със следните мотиви: “Всяка от нас е поверила грижите за здравето на не един и двама палавници в ръцете на д-р Дариткова. През всичките години тя се отзовава на всяко наше телефонно обаждане, приема децата ни е без час (това го прави за всички „свои“ деца), съветва ни, напътства ни, успокоява ни. Споделя с нас радостите и тревогите за приемните деца, не пропуска да ни насърчи. Съчетава политическата си кариера с лекарската си практика, без да прави компромиси с лекарските задължения. В дните, в които отсъства, нейн достоен заместник е д-р Семерджиева. Ценим нейната всеотдайност и загриженост за децата в риск. Затова я прегръщаме и й и благодарим, защото знаем, че не и е лесно. Но пък ние сме щастливи, че именно тя се грижи за нас и нашите деца!”

 

Мария Милкова, журналист от Нова телевизия, е номинирана за наградите “Спасители на детството” от Жана Попова, преподавател по журналистика в СУ, със слезните мотиви: “Не познавам Мария Милкова лично. Но преподавам журналистика и ми се иска да има разказвачи като нея. Не защото разказва най-добре или защото използва кадрите по различен начин, а защото пита институциите директни въпроси. Номинирам я, защото като журналист е последователна в поставянето на въпроси и защото не забравя. Домовете за деца, които живеят без семейство, влизат в обсега на медиите при скандали и след това не разбираме какво става с децата. Забравяме ги. Във филма си Мария Милкова проследя ва какво е можело да се случи години по-рано, ако не са допуснати грешки при вписването в регистрите на десет деца. Напомня ни на всички нас, че нашата забрава на новините от Стара Загора също е част от бездействието на институциите. Надявам се да бъде оценена работата й като журналист, защото тя поставя много важни проблеми, които могат да спасят детски живот. Основанието ми да я номинирам е последователната й работа, включително и по приемна грижа, но най-вече това, че не търси сензация, а отговор на един много простичък въпрос – Защо? Работата на Мария Милкова има много голямо значение за хората, които са решили да станат приемни родители. Тя не обвинява, не раздава присъди, а само задава въпроси и търси отговорите, които да ни покажат, че всички носим отговорност за децата.”

 

Ресурсният учител Пепа Грозева е номинирана от приемния родител Хабибе Симитчи е номинирана от социалния работник Надя Ангелова със следните мотиви: “Пепа Грозева е ресурсен учител на моето приемно дете. Тя е изключителен човек, който топло посреща всяко дете и го приема безусловно, без значение от неговото страдание, неговите трудности и неговите образователни възможности. Децата не искат да си тръгват, когато са с нея по време на занимания. Г-жа Грозева създава спокойствие и помага и на приемните родители, като ги изслушва, подкрепя и насърчава. Дава ни много ценни насоки за това как да помагаме на децата в образователен аспект.”

 

Светлана Байрева е майка, която при раждането си оставя детето си в социален дом, поради трудности в семейството. Тя приема отново своето бебе и го дарява с цялата си любов. Светлана Байрева е номинирана от Сашка Илиева със следните мотиви: “Удивена съм от борбеността на тази майка, която беше разделена от своята рожба, поради причини, които не зависят от нея. Толкова е важно да получиш помощ в точния момент, за да запазиш детето, достойнството и себеуважението си! Тя, освен своето бебе Марти, се грижи и за първото си дете, което е родено с много увреждания. Да подредиш живота си и да убедиш близките си и те да те приемат с твоите деца, е много голямо усилие. Разбира се, това не би било възможно без помощта на важни за нея и Марти хора – Галя и Аноил – приемните родители на малкия Марти. Те дадоха всичко от себе си, за да може едно дете да расте с родната си майка. Помогнаха и да си намери жилище, да го ремонтира, да го обзаведе, да създаде условия и уют за двете си рожби. Аз номинирам Светлана, защото тя пребори предрасъдъците и продължи да се грижи за своите деца, въпреки всички трудности.”

 

Приемният родител Юлия Стоянова е номинирана от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Враца със следните мотиви: “Придобитият опит и качествената грижа, които тя полага за децата, дава основание и сигурност на социалните работници от ОЗД, уверено да извършват настаняване на деца при нея в кърмаческа възраст. До сега Юлия е полагала грижи за четири новородени деца, които са осиновени. Тя е доказан приемен родител, всеотдаен и отговорен към поверената му отговорност. Тя осигурява на децата сигурна и безопасна семейна среда, гарантираща тяхното правилно физическо и емоционално развитие. Оказва пълно съдействие на ОЗД – Козлодуй, както и на ЕПГ към общината, като старателно подхожда към всички поставени й ангажименти, свързани с настаното й дете. Освен това съдейства за реализиране на осиновителните процедури на децата, като се среща с осиновителите и им предоставя пълноценна информация относно развитието на всяко дете.”

 

Социалният работник Валя Тодорова от Отдела за закрила на детето в гр. Гулянци е номинирана за принос в приемната грижа от приемния родител Мариана Бетова и приемни родители от общината със следните мотиви: „Валя Тодорова е един прекрасен млад човек, който изцяло е отдаден на каузата да закриля и помага на децата от нашата община. С нея работим от доста години, а когато сме имали трудности и проблеми в работата, тя винаги е била до нас и с нас и ни е помагала. С нея споделяме всичко свързано с приемните ни деца. Редовно се срещаме и разговаряме. Ако всички социални работници са така всеотдайни, както нея, значи доброто ще победи, а децата които имат нужда от закрила ще са са в добри ръце.“

 

Приемният родител Радостина Рангелова номинира социалния работник Стела Лозанова със следните мотиви: „Номинирам Стела Лозанова, тъй като тя е човек, който има голяма заслуга за това. Това е човек, който работи със сърце и душа. Няма случай, в който да не ни е оказала подкрепата и помощта си. От самото начало от стартирането на проекта „И аз имам семейство“ на община Радомир Стела ме напътстваше и беше неотлъчно до мен. Винаги, когато съм имала ново настаняване и следващия ден е бил почивен, тя пак ми се е обаждала за да разбере как съм. Това е човек с огромно сърце и заслужава уважение и възхищение.“

 

 

 

Приемният родител Таня Ганева от Хасково е номинирана от социалния работник Виолета Такова със следните мотиви: „Таня Ганева е приемен родител от 2012 г. Работи като начален учител. Тя е човек с добра душа и голямо сърце. Таня е любяща и всеотдайна съпруга и майка. Тя не дели децата. Приема приемните деца като свои и не пести любов, грижи, време и енергия за тях. Всичко това кара децата да се чувстват обичани и щастливи. Таня не се спира пред трудности и големи предизвикателства. Не дели децата по възраст, пол или етническа принадлежност. Таня Ганева винаги е имала пълната подкрепа и партньорство на своя съпруг – Славейко и на сина си – Ивайло. В семейството през различни периоди от време са били настанявани общо три деца, всяко от които от различен етнос. Две от настанените деца бяха в пубертетна възраст – с трудни съдби, вече с изградени характери и с множество и различни проблеми. Като бивш социален работник на семейството, а понастоящем социален работник на настаненото в семейството дете, я номинирам за „Приемен родител – спасител на детството“, защото тя е достоен приемен родител. Идеята да станат приемно семейство идва първо от сина им Ивайло. Таня и Слави я приемат и много бързо си подготвят необходимите документи и кандидатстват за приемно семейство. Таня и Слави работят като доброволци за неправителствена организация, която през 2011 г. прави дарение за Коледа на домове за деца, лишени от родителска грижа. По време на посещението в ДДЛРГ „Надежда” град Хасково, в който са настанени деца от 3 до 7 годишна възраст, синът им Ивайло също е бил с тях. Тогава той за първи път е имал възможност да общува с деца, лишени от родителска грижа. След посещението в институцията Ивайло е пожелал да приемат едно дете в техния дом. За няколко дни той е успял да убеди родителите си да кандидатстват за приемно семейство. Бил е много убедителен, обръщайки се към своите родители с думите: „Нали вие винаги сте ме учили, че трябва да бъдем добри и да правим добро. Нека да направим едно добро дело като приемем едно нещастно дете в дома си и го направим щастливо.“ През 2012 г. Таня и Славейко Ганеви са одобрени за доброволно приемно семейство и приемат в дома си детето Мери, която тогава е на 4 години. Те насърчаваха и подкрепяха връзката на детето с биологичното семейство, но родителите на Мери заминаха за чужбина, давайки съгласие за нейното осиновяване. Между детето и приемното семейство вече имаше изградена много здрава емоционална връзка на доверие и привързаност. Семейство Ганеви бяха наясно с историята на живот на Мери и пожелаха да дадат някаква сигурност и стабилност за бъдещето й. Именно по тази причина година и половина по-късно Таня и Славейко осиновиха Мери. В същото това време те заявиха желание да продължат да бъдат приемно семейство, вече професионално. В семейството е настанен младеж на 17 г. възраст – Васко, който през по-голямата част от живота си е израснал в домове за деца, лишени от родителска грижа. Таня и Слави го даряват с много любов и внимание. Помагат му да израсне като личност, да завърши успешно средното си образование, да намери професионална реализация, както и да продължи образованието. Към настоящия момент в приемното семейство е настанена 17-годишно момиче, което има много тежка съдба. Тя е имала трудно детство – била е настанена в специализирана институция, впоследствие е реинтегрирана в семейна среда, отгледана е от самотен родител, останала е сирак на 14 г. възраст. След смъртта на майка й за три години тя преминава през няколко различни семейства (семейства на близки и приемни семейства), които не са успели да намерят верния път към нейното сърце. В семейството на Таня и Славейко Ганеви Николина вече се чувства „на мястото си“. Тя буквално „грее и цъфти“ от щастие. Прави планове за бъдещето си развитие.“

 

Движение на българските майки – клон Пазарджик е номинирано от Таня Гюнова, администратотр на ЕПГ в гр. Пазарджик със следните мотиви: „Мотивите ми да номинирам Движението на българските майки (ДБМ) – клон Пазарджик начело с неговия координатор Лилия Кондева е, че то е коректен и последователен партньор на екипа по приемна грижа – община Пазарджик от самото начало на неговата работа. ДБМ винаги е насреща, винаги се отзовава на всяка възникнала нужда в името на това, всяко дете да се чувства пълноценно в средата, в която е – чрез неговия доброволец Гергана Николова. Дори през 2015 г. ДБМ организира специален благотворителен концерт, посветен на приемната грижа, и на децата, настанени в приемни семейства. Средствата, събрани от него, бяха насочени към ателиета, курсове, занимания, които допълнително развиваха потенциала на децата, настанени в приемни семейства.“

 

Екипът на фондация “Приятели 2006” номинира приемния родител Евка Бързанова със следните мотиви: “Тя ни впечатли с голямо си сърце, с професионализма си, изкован от опита и търсенето на специализирана информация, жена, която не се страхува от предизвикателството да работи с деца с увреждания и с юноши. В първите ни срещи тя ни провокира с въпроса: „Защо приемните семейства не искат да се грижат за деца от ромски произход и за по-големи деца?” Тя самата предпочита тези деца, защото „никой не ги иска“. Движеща сила за нея е да даде шанс, уют, семеен модел, да учи децата да вземат сами решения за себе си, да уважават и поддържат връзката с близките си. Грижейки се за деца на различни възрасти, тя поддържа контакт с родителите или близките на тези деца, уважава мненията и решенията им. Евка Бързанова има 21 годишна практика в подкрепата на деца и семействата им (биологични и осиновители). За първи път Евка Бързанова приема в дома си, през 1995 г., и се грижи в продължение на 16 години за нечуващо дете, изоставено от майка си. Под грижите й, неуморната подкрепа след тежки три операции, сега младата дама работи, има собствено семейство и дете. За колко деца се е грижила? „Губя им бройките“, споделя тя през смях и започна да ги брой: „сега, детето за което се грижа е 15-то ми дете“. Едни от тях са били деца с труден шанс, поради ментални и физически увреждания, втори са били в процес на осиновяване, трети са се нуждаели от временна грижа преди да се върнат при близките си. Имало е периоди, в които се е грижила за четири деца едновременно. За всички тях общото е, че са „деца“, които са намерили успешен старт в нейното семейство, израснали са, сами са създали свои семейства, открили са пътя си в живота. С всички тях, дори и с осиновените й деца в чужбина, с техните осиновители поддържа периодична връзка по скайп, гостуват й в дома й… Лесно ли е било? Както самата Евка казва: „Учих се от вътрешното си чувство на майка, радостите и трудностите споделяхме заедно с мъжа ми и децата. 10-годишният ми опит в работата с деца с увреждания в ДМСГД ми даде сили и смелост, черпих вдъхновение и енергия от героите на сериала „Съдия Еми“, намерих доверие и подкрепа в лицето на началник отдел и социалните работници от ОЗД Люлин“. С чувство на удовлетвореност и гордост може надълго да разказва за индивидуалността и уникалността на всяко едно от приемните си деца. Рационално говори за професионалния си път, когато приемната грижа е прохождала, когато са я вписали в регистъра под № 1 за първия професионален приемен родител в България. Евка Бързанова е майка на 2 деца, баба на 4 внука, приемна майка и приемна баба на 3 деца.”

 

Приемният родител Мариана Коджманова е номинирана с много обич от своя син Станислав Дойновски със следните мотиви: “Моята майка, Мариана, е приемен родител вече седма година, с трето подред приемно дете. Няма по-любяща и всеотдайна майка от нея! Тя е човек, който приема приемните деца като нас – като свои и не пести грижи, време и енергия за тях. Те се чувстваха, чувстват се и ще продължават да се чувстват все така обичани и щастливи. Нейните действия говорят сами. Тя впечатлява със своята отговорност, със своята добрина, с топлината и разбирането на детските проблеми, като не лишава от това и семейството си. Винаги е на разположение и е майка, която винаги сме искали. Тя е достоен родител.”

 

Милена Найденова и Ивайло Трухчев от Центъра за обществена подкрепа от Велико Търново са номинирани от Ася Панайотова, приемен родител от града. Ето какво ни е написала Ася Панайотова: „Аз се казвам Ася Панайотова и заедно с моя съпруг Георги сме приемни родители от шест години. Нямаше да успеем да посрещнем и изпратим толкова много деца, които са минали през живота ни, без емоционалната грижа на Милена Найденова (психолог), Ивайло Трухчев (социален работник) от Центъра за обществена подкрепа в гр. Велико Търново, които са приятели на нас и на децата, за които се грижим. Аз смятам, че са невероятни професионалисти. Били са до нас, дори в моментите, в които сме били “на кантар” – да продължим или не с приемната грижа. Иво е бил на разположение винаги, без значение почива ли или е болен. Той е много добър с децата, има подход, заиграва се с тях и успява много лесно да създаде доверие. Подкрепата, която са ни оказали двамата, във всеки един етап, е добросърдечна и навременна. Смятам, че те са много отговорни към работата си и за тях не важи административния подход, за който говорят повечето приемни родители. Липсва ни тяхната подкрепа след промените в проекта за приемна грижа. Липсват ни.“

 

Журналистка от видинската регионална радиостанция на БНР е поредният номиниран журналист в инициативата „Спасители на детството“ на НАПГ. Ваня Минева е номинирана от приемния родител Валерия Кирилова от гр. Видин със следните мотиви: „Ваня е невероятен журналист, който приема и отразява проблемите на приемната грижа искрено и от сърце. Тя вниква в проблемите ни и винаги помага със своите репортажи, които са написани с много разбиране и съпричастност. Във всеки момент тя е готова да отрази и хубавото и лошото. За нас тя е очите и ушите на приемните родители във Видин, за което сме й безкрайно благодарни.“

 

Иван Димитров, социален работник от Стара Загора, е номиниран за наградите „Спасители на детството“ на НАПГ. Иван Димитров е номиниран от група приемни родители от Стара Загора със следните мотиви: „Приемни родители от Стара Загора решихме да номинираме Иван Димитров, който се занимава с приемна грижа от 2006 г. до 2014 г. като ръководител на областния център по приемна грижа. През всичките тези години той не е спирал да се развива и ангажира професионално и лично с всеки проблем – на дете, приемно семейство или с ръководения от него екип. Ние, приемните родители, който сме работили през тези години с Иван Димитров, сме благодарни, че сме имали възможност да се докоснем до големия професионализъм и да получим добра подкрепа. Благодарни сме, че съумя да съхрани и развие през годините екипа по приемна грижа в Стара Загора. Не можем и да не споделим тъгата си, когато разбрахме, че вече няма да е част от екипа по приемна грижа. Благодарни сме му, че и сега помага на приемни деца и техните приемни родители.“

 

Приемният родител Димитър Димитров от гр. Хисаря е номиниран от неговата съпруга Нина Димитрова със следните мотиви: „Преди три години станахме приемно семейство на дете с синдром на Даун.эТя беше на 7 месеца. Още от самото начало като е видяхме, решихме, че това бебче ще бъде с нас… Говорихме само за нея, правихме планове – как да е посрещнем вкъщи, какво трябва да купим. Много се радваха и нашите деца, заедно с нас. Когато дойде у нас, тя беше много слабичка и неконтактна. Понякога нощем се събуждах и отивах да проверя дали диша. Благодарение на съпруга ми и неговата подкрепа станах по-спокойна, излекувах много страхове. Той къпеше бебето всеки ден, даваше и много обич, пееше и песнички. На мен също даваше кураж и подкрепа. Димитър започна да учи нашата малка принцеса на народни танци. Аз я учех да пее. Понякога, като гледах как съпруга ми се занимава с нея, как играе, си мислех как е способен на толкова обич и има ли и други като него? Нашият брак е втори и за двама ни. Когато започнахме семеен живот, големият ми син беше в четвърти клас, а малкият – на 5 години. Те изградиха много силна връзка с Димитър, който винаги беше загрижен за тях, прие ги с много обич. Започнаха да му казват “татко”. През 1987 година се роди третият ни син и ние се преместихме в България. Животът ни беше много труден, както и на всички. Мисълта, обаче, да осиновим дете не ни е оставяла никога. През 2013 година научихме за приемната грижа. Решението ни беше взето от Димитър и аз го подкрепих. Така нашето първо бебче със синдром на Даун се появи в нашето семейство. Когато я осиновяваха, осиновителите бяха много изненадани, че дете с такова заболяване, е толкова добре развито, комуникативно и обичливо. Когато новата й майка я видя за първи път, плака много. И ние тежко приехме раздялата, като всички родители. Благодаря на Димитър, че е с мен и ме подкрепя. Сама нямаше да се справя.“

 

Магдалена Русева е първият осиновител, номиниран за наградата „Спасители на детството“. Номинанира я Цветелина Милославова, приемен родител, със следните мотиви: „С Магда ме срещна работата ми.Тя е осиновител на едно от децата, които гледах. Винаги съм се молила осиновителите да не прекъснат връзката с нас. А това е честа практика. Но тази жена не само не прекъсна връзката, тя полага усилия да я съхрани. Непрекъснато изпраща снимки на детето, инициира срещи с нас… Тя осъзнава колко чувства и емоции сме вложили в него и сама казва, че няма нищо по-хубаво от това, едно дете да е обичано от много хора. Тя е човек, който разбира приемната грижа не само като работа и източник на средства. Тя осъзнава какво са нашите деца за нас. Особено приятно ни стана, когато при посещението ни за рождения ден на детето, тя предложи, при наше желание от наша страна, догодина да прекараме седмица с него-това за нас е знак за признание.“

 

Водещата на новините по бТВ Лиляна Боянова е номинирана от Теодора Стоименова със следните мотиви: “Не познавам лично Лиляна Боянова, но съм силно впечатлена и трогната от отношението и към децата, от разбирането на техните проблеми и от емоцията, която инвестира, когато разказва истории за деца. Лили Боянова има добро сърце, чувствителна е, тревожна и остра е, когато стане свидетел на несправедливост срещу деца. Конкретен повод за номинацията е репортаж, който никога няма да забравя – историята за приемното семейство, приело непълнолетно момиче, родило дете. Това е история за храброст на социални работници, на приемно семейство, но и журналистическо геройство. Лиляна Боянова не “употреби” героите си, а ни накара да почувстваме добрината.”

 

Приемният родител Антонина Солева номинира социалния си работник Диана Александрова от град Гоце Делчев, област Благоевград, със следните мотиви: „Така както детето се учи да прохожда, така и ние се учим с него стъпка по стъпка да го приобщим в семейството, който не го изпитал не знае. И тук идва изненадата – отглеждали сме деца и внуци, но тук нещата са коренно различни и насреща идва социалният работник (при 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, в делник и празник – винаги се отзовава. И не само това, ангажирала се е с децата, приемните родители, не чака само да я търсим и тя се интересува от нас – с нея по леко минаваме през всички ситуации, защото нейното не е само професия, то е и призвание.“

 

Приемните родители Огнян и Магдалена Цветкови са поредните номинирани за приза „Спасители на детството“ в инициативата, която ще отличи онези с принос в развитието на приемната грижа. Номинацията е направена от Стефан Благоев, който е написал: „Номинирам Огнян Цветков, заради смелостта му да приеме заедно със своята прекрасна съпруга Магдалена в дома си обречени тризнаци, на двама от които беше поставена смразяваща диагноза. Към слабите надежди за живот, особено на единия от тях се добавяше и съмнение за наследствено предаден ХИВ. След три години топла грижа и много любов, децата бяха осиновени в мечтано за всяко дете чуждестранно семейство с огромни възможности във финансов и духовен план. Децата отидоха при новите си родителив отлично здраве и кондиция, заслугата за което е изцяло на семейство Цветкови. Ако бяха проявили предполагаемата логична предпазливост и бяха отказали да приемат тризнаците, тяхната съдба вероятно щеше да бъде предизвестена с далеч по-различен край. Сега това семейство продължава да се грижи за бебета и да променя съдби, но си мисля, че дори да бяха спрели дотук, спасеното детство на тримата малчугани щеше да е достатъчно, за да осмисли цял един живот.“

Социалният работник Стефка Петрова е номинирана от Десислава Стоянова със следните мотиви: “Социален работник, за който работното време е 24 часа в денонощието. Ангажира се професионално и лично със всеки проблем, бил той на дете или приемно семейство. Водена е винаги от интереса на децата и е съпричастна със трудностите и емоциите на приемните родители. Всеотдайна, мила и винаги готова да помогне. Стефка Петрова е професионалист за пример на своите колеги и благодарение на нея приемната грижа в Търговище съществува и се развива в положителен аспект.

 

Милена Димитрова, приемен родител от София, е номинирана от Симеон Тодоров. За Милена Симеон е написал: “Не познавам лично Милена Димитрова. Научих за нея от книгата “Детство без сълзи”, която разказва едни истории, от които сърцето ти се свива и те боли дълго. Милена е приемна майка, която май после осинови децата. Грижи се за две момчета, а нейният списък какво не бяха правили децата, преди да отидат в семейството им, ме остави без дъх. Милена сигурно не е най-прекрасния приемен родител на света, но благодарение на нея аз научих, че децата й никога не бяха виждали сняг, не бяха се возили на трамвай, не бяха ходили на море. И това не е най-тъжното. Тези деца не са били обичани. Затова, номинирайки Милена, нейния съпруг Иво и сина им, номинирам всеки приемен родител, който е дал обич. Обич, която, както казва авторът на „Детство без сълзи“, поправя. Благодаря на приемните родители за това, което правят. И че спасяват детството. Номинирам Милена и за това, че е човек, който цени изкуството, живее свободно и помага.”

 

Радиожурналистът Драгомир Симеонов е номиниран от приемния родител Владимир Иванов със следните мотиви: „Драго Симеонов е журналист, който винаги е обичал децата. Казвам го убедено, макар и никога да не съм се виждал с него и да не го познавам. В Драго има добрина. И тази добрина си личи. Виждал съм го да общува с деца, виждал съм и децата как се отнасят с него. Единствената ни среща, макар и да не ме помни, беше на откриването на изложбата “Детството в приемна грижа”, по време на което го наблюдавах как говори с децата и с родителите. Освен това Драгомир винаги е намирал начин да помага на приемните родители. Драго е един искрен човек, който обича и уважава децата и е голям помощник на приемната грижа.“

 

Кирилка Ангелова е номинирана в категорията „Учител – спасител на детството“. Номинира я Мариана Александрова със следните мотиви: „Кирилка Ангелова е един от обучителите, които работи в последните години с децата и младежите от НАПГ на годишните срещи и на обученията с тях. Кирилка създава фантастична атмосфера в обученията си, децата и младежите променят нагласи, изграждат умения, стават по-уверени, създават приятелства, започват повече да вярват в себе си и в обществото. Това се постига чрез специфичната методика, която използва Кирилка в обученията си и благодарение на нейната пълна отдаденост на децата и младежите. Кирилка приема каузата на НАПГ като своя и всички деца и младежи като свои, радва се с тях, притеснява се с тях, за нея връзката с момичетата и момчетата никога не се прекъсва и не е само по време на обученията. Тя се стреми да бъде максимално внимателна и да работи индивидуално с всеки участник. Заради тези й качества те много я обичат и обожават обученията на НАПГ. „

 

Младите хора от компанията „Артлогика“ са номинирани от Ани Алашка. Ето и мотивите: „Номинирам „Артлогика“, защото смятам, че са заслужили дългогодишният им безвъзмезден труд за каузата на НАПГ да бъде почетен подобаващо. Габриела Костадинова (Габчето), Ясмина Витанова (Жеската) и Йордан Христов (Данчо) са хората, които денонощно приемат всякакви задачки – от изработка на рекламни материали, сайтове и пр. до логистични дейности. Габчето, Жеската и Данчо никога не са отказвали да помогнат с каквото могат на НАПГ и винаги са били повече от съпричастни към инициативите на асоциацията. За тях може да се разказва много, но това едва ли е нужно, защото всички, които по някакъв начин са свързани с НАПГ, знаят какви страхотни приятели на приемната грижа са тези трима прекрасни хора.“