Социалният работник Цветан Тодорин, който работи за Областния екип по приемна грижа в София, е номиниран от Стефан Благоев със следните мотиви: “Цветан Тодорин отстоява твърдо правото на приемните деца да изказват становище и се противопоставя на всеки опит да бъде предприета промяна на мярката, когато това противоречи на интереса им и няма реална база за надграждане в тяхна полза. Не се страхува да се изправи срещу системата и това се оценява високо от приемните родители и децата. При конкуренцията на две организации, предоставящи стабилна финансова помощ на своите приемни родители, неговият капацитет от желаещи да работят персонално с Цветан Тодорин е препълнен, въпреки че материална подкрепа практически организацията, в която работи (ИСДП) не предлага. На фона на всички обвинения, че приемните родители се водят от финансов интерес, този пример е един вид феномен.”

 

Социалният работник Маргарита Георгиева, която работи в Отдела за закрила на детето в гр. Търговище, е номинирана от своята колега Йорданка Петкова със следните мотиви: “Маргарита Георгиева е социален работник с дългогодишен опит. Освен отличен професионалист, тя е преди всичко Човек. В работата си влага своето сърце и любовта към децата е нейна кауза. Маргарита Георгиева е личност, която е отворена към доброто в името на децата. Помогнала е на много семейства в риск, затова се ползва с изключително уважение. С невероятната си харизма и доброта е спечелила любовта на децата, с които работи. Тя се отдава максимално на професията си и не жали сили за това. Понякога е уморена и изтощена от системата, но никога не се предава и се бори докрай. Тя е пример за професионалист, който поставя личността и благото на децата над всичко останало.”

 

Приемните родители Елица и Красимир Панайотови са номинирани от осиновителката на тяхното дете Невяна Първанова със следните мотиви: “Съдбата ни срещна със семейство Панайотови през студената и много снежна зима на 2013 г. Със съпруга ми бяхме кандидат-осиновители и чакахме заветното обаждане повече от година. Когато ни се обадиха от Социални грижи, град Русе, малко преди Коледа, не се замислихмемного и на следващият ден пътувахме за там. Да си призная до този момент не се бях интересувала много каква е работата на едно приемно семейство. Нашият бъдещ син се намираше в такова семейство – споменатото сем. Панайотови. Няма да споделям какви са процедурите при запознаване с детето, срещите и т.н. Това, което разтърси душата ми, беше как е възможно да даваш толкова много обич, внимание и топлота на дечица, които всеки един момент ще ти бъдат отнети. Да си майка за тях в най-чистия смисъл на тази вълшебна дума. Да милееш за всяко от децата преминали през дома ти, да ги пазиш в сърцата си, да се радваш, да болееш за тях. Бях приета в дома на семейство Панайотови като приятел, като близък роднина. Дни наред Елица ме въвеждаше в тайнството наречено „майчинство“ като по-голяма сестра. Виждах само тъгата в очите и опитите да скрие сълзите си на сбогуване. Но вече знаех, че това семейство ще бъде неделима част от нашия бъдещ живот. И взех решение да направя тази отдадена на децата жена, кръстница на сина ми. Накрая бих се радвала да има повече такива хора, истински отдадени на професията си и най-вече на децата, независимо свои или чужди.”

 

Приемният родител Диана Стойкова от гр. Търговище е номинирана от своя приемен син Шакир Кудретсевер със следните мотиви: “Ще ви разкажа за една жена, която от много дълго време е приемен родител. Това е моята приемна майка Диана. Много я обичам и държа на нея. До сега през нейните грижи са минали пет деца, три от тях са още в приемно семейство. Тя е моята майка, като е отгледала вече три пораснали мои приемни братя и сестри. Според мен е трудно да имаш толкова деца и да искаш да помагаш на още. Нашата приемна майка винаги е помагала на деца в неравностойно положение и ги е отглеждала като свои. Тя ни изучи, предложи ни обич и покрив над главите. Тя ни дава втори шанс да бъдем част от нейното семейство. Моята приемна майка се интересува от нашите интереси и се старае нищо да не ни липсва. Всяка година ходим на почивка с нея. Помага ни да израснем и изградим собствено самочуствие. Ние с гордост я наричаме “мамо”, защото тя ни помага да не сме в нищета.”

 

Журналистката от Нова телевизия Василена Гръбчева е номинирана от приемната майка Цветелина Радулова със следните мотиви: “Преди време разказах в текст за усещането да съм майка на изоставени деца, за битките и трудностите, с които се сблъскват всички приемни родители. Така ме откри Василена. Последва продължителна комуникация, в която тя успя да спечели доверието ми. Накара ме да повярвам, че наистина желае да покаже пред обществото, че приемна грижа не означава „майка на заплата“ и „дете-банкомат“. Благодаря и за човешкото отношение, за загрижеността и за професионализма, с който подходи към разказа си за моето семейство. Благодаря и че промени до някаква степен нагласите към хората, даряващи любов на ничийте деца! Иска ми се повече журналисти да разказват историите, които са важни, в които има страните на монетата, а не да се подхлъзват по евтината сензация. Защото в историите на репортерите и след като се приберат микрофоните, остават хората. Хората с техните емоции, страхове и трудности.” Репортажът на Василена Гръбчева можете да видите тук: https://goo.gl/ZyJbN3 

 

Началната учителка Нина Максимова от СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Старо Оряхово, обл. Варна, е номинирана от приемната майка Величка Кръстева със следните мотиви: “Моето приемно момче е на 11 години. На 6 години го взех от дом за деца с умствена изостаналост. Любимото ми момче беше в много тежко състояние, и физическо и умствено. На 7 години трябваше да е първи клас, но предвид тежкото му състояние, специалистите решиха да започне година по-късно. Когато той стана на 8, аз го записах в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Там го пое неговата учителка г-жа Нина Максимова. За три години моето момче постигна големи резултати. Детето се научи да чете, да пише и да смята. Неговата начална учителка се отнася се с него така, както към другите деца, които са без увреждания. Първи, втори и трети клас завърши с грамоти за дете със специални образователни потребности, постигнало особено големи успехи в училище. Г-жа Максимова е загрижена и грижовна. Йорго се привърза към нея и с желание ходи на училище. Дано повече учители да бъдат с такова голямо сърце и с такъв висок професионализъм.”

 

Приемната майка Славка Михнева и нейният съпруг са номинирани от тяхната родна дъщеря Юлияна Софийска със следните мотиви: “Историята започна отдавна. Ани Салич правеше репортажи за приемни родители, на които се възхищавах с цялото си сърце. Проливах сълзи през екрана и си задавах винаги един и същи въпрос: „Как тези родители се разделят с тези деца?” Опитвах се да се поставя на тяхно място и сърцето ми се свиваше при мисълта, че мога да се разделя с дете, което съм обичала като свое. По това време родителите ми живееха и работеха в Гърция и когато заговориха , че искат да се връщат в България, си казах, че тук те биха могли да бъдат приемни родители. Искаше ми се тази грижа, обич, внимание и всеотдайност, която бяхме получили със сестра ми, да получат и други деца. Но аз не можех да им го предложа, защото човек сам трябва да вземе това решение, а и знаех колко ще се привържем към детето, което щяха да гледат и не ми се искаше нито те, нито ние – техните деца и внуци, да преживеем подобен тип раздяла. И така… през 2014 г. родителите ми се прибраха в България и абсолютно случайно, докато майка ми гледала репортаж за едно приемно семейство, заявила на сестра ми: „Знам какво ще правя в България!“ Подадоха документи, кандидатстваха и след година настаниха две момиченца – сестрички, на 9 месеца и на година девет месеца. Не искам да разказвам в какво състояние родната майка бе изоставила четирите си деца. Мама и татко ги приеха и обикнаха с цялото си сърце. Обикнахме и ги ние, и нашите деца, и нашите съпрузи. И сякаш забравихме, че един ден тези деца ще бъдат осиновени и няма да бъдат заедно с нас на масата, на празниците, в делниците. Всичко, с което се сблъскваха родителите ми, им беше непознато. Децата не говореха български, нямаха никакви хигиенни навици, никакви навици свързани с хранене, килограмите, които тежаха бяха под нормата за възрастта им…, но мисля, че най- много им тежеше, когато срещаха любопитни и неодобрителни погледи отправени към тях и децата. Две години и два месеца мама и татко се грижеха за тези прекрасни деца. Когато биологичната им майка спря да ги търси, те влязоха в листата за осиновяване. Виждах болката и сълзите им в очите и не спирахме да им повтаряме, че това е тяхната мисия – да дадат добър старт, да даряват любов и грижа на деца, които ще бъдат осиновени. А мама все казваше – “ Всичко проумявам, но със сърцето си не мога да се разбера!“ Никога няма да забравя деня, в който баща ми ми се обади по телефона и плачеше като дете. Уплаших се. В първия момент помислих, че нещо се е случило с майка ми, но после разбрах, че семейство е изявило желание да осинови децата. И се започна едно обратно броене…. Един месец, три седмици, 2 седмици, 3 дни…, 2 дни… Изпратихме ги всички, така както и ги приехме. Болката от раздялата е огромна, за всички, но най- вече за мама и татко. Номинирам моите родители, не само за обичта, грижата и всеотдайността, с която се посветиха на тези деца, а за начина, по който ги подготвиха за срещата им с осиновителите им. Децата се качиха в колата на своите мама и тате с усмивка, спокойни, че отиват на добро място , при добри хора. Мама и татко нито за миг не се издадоха колко ги боли от раздялата. За сълзите и безсънните нощи, които последваха, знаят само те и ние – техните родни деца. И тук искам да призова всички ангажирани с каузата приемна грижа, от които зависят промените в законодателството, да се работи повече за интеграцията в новото семейство. Да има по- добра психологическа подкрепа на осиновители, осиновени и приемни родители, защото колкото и да говорим за професията приемен родител, тези хора преди всичко имат сърца.“

 

Приемните родители Величка Кръстева и Лазар Илиев са номинирани от Поля Златилова със следните мотиви: “Оги попада в приемното семейство на мама Величка и тати Лазар точно преди 5 години. Към август 2012 г. той вече е навършил 6 г., но това е само една календарна възраст. Оги е с памперс – не регулира физиологичните си нужди. Придвижва се сам, но поради вроден и лекуван неадекватно проблем с двете крачета, стъпва трудно, налага се постоянно ползване на ортопедични обувки. В социалния доклад година след настаняването пише „Вече използва отделни думички“ – на 7 годишна възраст. Огромно предизвикателство пред мама Величка и татко Лазар е усвояването на елементарни навици – влизането в банята дълго време предизвиква ужас, крясъци, блъскане на главата, където намери. Нощното напикаване продължава година след настаняването. При отключване на говор тръгва плеяда от нецензурни думи – до преди година съседите ограничават контактите на децата си с Оги по тази причина. Дори година след настаняването самостоятелно е само храненето с лъжица. Пиенето с чашка е с подкрепа на възрастен, не се наблюдават опити за съдействие от страна на детето при събличане и обличане. Днес Оги е успешно завършил трети клас. За трета година завършването е с общинска награда, грамота, специално отличие за високи резултати в учебно-възпитателния процес и положен изключителен труд, упоритост и постоянство. Как в няколко реда да събера всичките тези 5 години на „всеотдайност, борбеност, грижа, респектираща с отношение и внимание към приемното дете? Две години след настаняване на приемното дете единственият син на приемната майка се жени и прави сватба зад граница. Без мама, защото „не можех да го оставя, това щеше да е равно на предателство от моя страна – как щеше да разбере, всичките му страхове щяха да се върнат…“ Ражда се внучка. Кръщенето също е без баба – по същите причини. Сега внучката на баба е вече второ лято на гости и са като брат и сестра с Оги – неразделни приятели. Но дотук е една непрекъсната борба – с институции и стигми – да не влезе детето в помощно училище (една стая в кметството в селото), където всеки от родителите на „такива“ деца ги води за по час при „учителката“ и с това приключва „училището“ за деня. Когато трябва да тръгне в първи клас, Оги вече знае буквите, познава и цифрите. Мама Величка прави „пътеки“ до масовото училище с молба „Не го приемайте като приемно дете, приемете го като мое, той не е за помощно училище, трябва му социализация!“ Следва много упорит труд на много хора (учител, логопед в ЦСРИ, приемно семейство, целият училищен персонал, всички деца в училището). В първите часове на втори клас Оги се оказва един от четиримата в класа, които не са забравили да четат през ваканцията. Вече започва да преразказва сам прочетеното. В училище ни посреща така: „Елате да ви покажа – това е моята любима класна – запознайте се. А това са съучениците ми „- и поименно представя всеки. Поклон.”

 

Социалният работник Детелина Димитрова е номинирана от приемните родители Мая и Антон Асърджиеви със следните мотиви: “Детелина е социалният работник на нашето приемно семейство. Ние я номинираме с голямо уважение и признание за труда и подкепата ѝ. Ще е малко, ако я наречем “най-прекрасния човек”, когото познаваме. Винаги е до нас, готова да ни подкрепи и помогне в труден момент. Добра, тиха и отговорна спрямо нас и децата, за които се грижим. Ние полагаме грижи за пето дете и благодарение на нейния професионализъм и всеотдайност, ние сме спокойни, уверени и много всеотдайни в това, което правим. Не ни е срам да признаем, че обичаме децата си, но обичаме и социалната си работничка Детелина. Думите на благодарност никога не са достатъчни. Затова се надяваме повече хора да прочетат нейната номинация и повече социални работници да са като Детелина. Защото без тези хора нашата грижа често е обречена на провал.”

 

Семейният лекар д-р Испар Вейсалов от гр. Варна е номиниран от група приемни родители от Варна със следните мотиви: “Хипократовата клетва е словоред от важни думи, които свързват лекарите с пациентите. Уви, мнозина от нас са свидетели на медици, които проформа изпълняват дълга си и за които думите от клетвата са просто думи. Но има лекари, които предизвикват у нас чувство на гордост. Нашият лекар, д-р Испар Вейсалов от гр. Варна, спазва обещаното искрено и всеотдайно. Животът ни среща с нашия лекар почти всеки месец, особено, когато трябва да постъпваме с децата в болница. Защото нашите деца са крехки и боледуват често. Д-р Вейсалов не отказва направления, нито консултации, готов е да жертва личното си време за нашето спокойствие и детското здраве. За приемните ни деца д-р Вейсалов е всеотдаен – винаги грижовен, тих, усмихнат, с умения да предразположи деца и възрастни. Кабинетът му е превърнат в детска стая, с много играчки и шарени стени, които създават спокойствие у децата, докато биват прегледани. За децата е приключение да се срещат със своя лекар. Той не носи бяла престилка – предпочита шарените дрехи с мечета, калинки, пчелички. Това са само малка част от причините, които ни правят спокойни и уверени, че д-р Вейсалов е нашият детски лекар.”

 

Дияна Георгиева, социален работник от Отдела за закрила на детето в гр. Варна, е номинирана от приемния родител Пламен Христов със следните мотиви: “Аз съм приемен родител от повече от 10 години. Вярвам, че моя задача и задача на моето семейство е да дадем обич и подкрепа на деца, които бедстват в самота, насилие и нищета. Ние споделяме разбирането, че с човещина, обич и загриженост можем да върнем взетото от невинните деца. Ние, приемните родители, не можем да се справим сами, защото системата за закрила на детето е направена така – тя носи основната отговорност за нашите приемни деца. От други приемни родители чувам, че на места има социални работници, които не работят в интерес на децата и са загубили човещината си. Аз познавам социален работник от държавна социална служба, с чийто труд и подкрепа истински се гордея. Това е Дияна Георгиева. Тя не е просто ангажирана професионално, тя е добра, мила, искрена и прави всичко, за да помогне реално, въпреки забраните, административните норми и бюрокрацията. Тя не настанява просто децата в нашия дом. С тях оставя и частица от себе си. Не пропуска да ни посещава, да ни дава кураж. Не е много професионално сигурно, но тя ни прегръща човешки и ни говори мило и насърчително, с което гради доверието ни. За нея няма почивен ден. Отговаряла е на обаждания през нощта, за да търсим заедно решение на спешни ситуации. И, да, тя е загърбвала родните си деца, семейството си, за да помогне. Защото тя вярва в детството, в грижата и в подкрепата на бедните деца. А ние вярваме в нея.”

 

Социалната чайна във Варна е номинирана от приемни родители от град Варна със следните мотиви: “Социалната чайна е пространство за чай и билкови напитки, събития, работилници и първо работно място на младежи, израснали в социални домове. Със социалната чайна ние, приемните родители, се срещнахме случайно, покрай една инициатива, организирана от координатора на НАПГ за област Варна Николета Найденова. Освен уютно местенце, социалната чайна е наистина социална. Не ни поискаха пари за напитките, оставиха ни сами да изберем какво да дарим за чудесните чайове. Но най-ценното предимство на местенцето са неговите хора. Мая и Стояна, които управляват чайната, са мили, сърдечни, отворени и открити, осъзнали, че инвестицията в общуването, всъщност, носи голямата печалба. Когато сме в социалната чайна, ние си прекарваме чудесно. Децата играят и се забавляват, а ние имаме свободата да говорим и споделяме спокойно. Смятаме, че социалната чайна заслужава приза, защото спасява детството и дава бъдеще на много младежи от домове. Но и помага на приемната грижа.”

 

Сдружение “Карин дом” е номинирано от приемния родител Николета Найденова със следните мотиви: “Карин дом” е мястото, в което всяко дете е прието такова, каквото е, без значение от тяхното привидно различие. Аз съм приемен родител от 11 години и не бях се сблъсквала с грижата за дете с увреждания, докато не настаниха у дома малко момиченце с множество здравословни проблеми, което изискваше по-специфична грижа, освен любовта и грижата, които развиват всяко дете. Когато я взехме у дома, тя беше тя беше с много трудности. Не можеше да яде с лъжичка, да стои седнала, но това бяха най-малките ни трудности. Най-тежка, въпреки физическите дефицити, беше емоционалната пустош, с която това дете дойде у дома. С помощта и грижите на специалистите от екипа за ранна интервенция на “Карин дом” преобразувахме определени места в дома ни, за да посрещнем нейните специални потребности. С огромното си търпение и професионализъм логопедката Светла и рехабилитаторката Влади не само помагаха на детето, но и учеха мен и останалите членове на приемното ни семейство как да се грижим да детето, когато те не са с нас. С тяхната подкрепа се чувствахме по- спокойни, по-подготвени за трудностите, които имахме. Денонощната им подкрепа, която чувствахме, ни направиха по-смели приемни родители. Сега виждаме напредък в развитието на приемното ни дете. Малката се храни се с лъжичка. Работим все по-умело за фината моторика. Вече седи седнала, а пълзенето превърнахме в ходене. Сигурна съм, че ако тези две момичета не бяха в живота ни, нямаше да успеем да постигнем това. Ключово, обаче, за успеха на нашата малка приемна принцеса е разбирането на възрастните за споделена грижа, професионализмът, споделеното доверие и… големите сърца, които имат хората в “Карин дом”.

 

Мирослава Милкова, социален работник от Отдела за закрила на детето – Добрич, е номинирана за наградата “Спасители на детството” със следните мотиви: “Нашата история започна през април 2015 година. В семейство ни бяха настанени 2 сестрички-малки душички, едната на 9 месеца, а другата на 2 години и 9 месеца. Социален работник на децата беше Мирослава, с която дотогава не се познавахме. От първия момент ни оказа изключителна професионална подкрепа. В продължение на 2 години и 3 месеца тя беше за нас и децата не само социален работник, а и човекът, който ни напътстваше и съветваше, откликваше винаги и по всяко време, даваше ни помощта си безрезервно. За нас и децата тя беше приятел, а не бездушен чиновник на бюро и заплата. Когато настъпи моментът да осиновят нашите две малки съкровища се наложи да извървим труден път, защото имахме неприятен сблъсък със съдебната система. На първото дело съдията реши, че с децата не се е работило за реинтеграция (ох, как я мразя тази дума!), без да ни попита дали за 27 месеца тези деца са били потърсени от биологичните им родители. За нас, техните приемни родители, за кандидат-осиновителите и за социалните работници това бе голям шок. Радостта, ентусиазма и опиянението ни от този момент, който трябваше да бъде щастлив, се изпариха. Не можехме да повярваме, че всичките усилия, които положихме да социализираме тези деца, цялата ни любов и всеотдайния ни труд могат да бъдат запратени в нищото само за секунди. На второто дело нашата социална работничка се яви като свидетел и с показанията си тя спаси не само детството, но бъдещето на тези две слънца. Кой друг, освен един истински човек, който обича децата и работата си можеше да се справи така блестящо! Благодарим, г-жо Милкова! Днес нашите момичета имат прекрасно семейство, в което растат обичани. Радват се на безгрижно детство и грижовни родители, с които сме в постоянна връзка. И всичко това благодарение на нашия социален работник, когото с гордост наричаме приятел.”

 

Приемният родител Татяна Димитрова от гр. Тетевен е номинирана от Стоянка Цачева със следните мотиви: “Татяна от години се грижи за шест деца като приемен родител. В просторния триетажен дом е създаден невероятен уют и топлота, която ме е трогвала до сълзи. Децата са на различна възраст, като тази година тя изпрати абитуриентка. В дома на Татяна децата имат възможност да слушат изпълнения на пиано, защото Таня и съпругът ѝ са музиканти, а самата Таня е музикален педагог и често в зимните вечери свири. Музиката е ежедневие за семейството. Момичетата се учат и на кулинарни умения, защото в дома се съчетават българската и руската кухня. Таня е диетолог в местната болница. Вторият роден син на семейство Димитрови, Иван, наскоро завърши ветеринарна медицина и споделя с приемните деца любовта към животните.”

 

Приемният родител Таня Тодорова е номинирана от социални работници и приемни родители от гр. Видин със следните мотиви: “Таня е приемен родител от 7 години. Грижеше се за “трудно” дете, за което малко приемни родители биха се съгласили да поемат грижата. Семейството на Таня премина през много перипетии и проблеми, бяха отхвърлени от учители и ученици и само благодарение на обичта на приемната майка и нейната упоритост, постигнаха значими резултати. Постепенно детето стана прекрасна млада госпожица. След седем години в приемна грижа, когато навърши 12, се появиха осиновители от САЩ. И тук Таня доказа своята обич към детето и професионализма си. Подготви това голямо дете сама, без помощ от психолози, за да може малката да си тръгне с новите си мама и татко спокойна и уверена. В моментите на колебания Таня успяваше с мъдри думи и съвети да успокои детето и да й покаже важните неща. Тя я уверяваше, че това е нейното семейство и най- правилното, което трябва да направи, е да им покаже това, което детето притежава истински – обич, уважение и привързаност. Момиченцето отлетя към своето бъдеще, уверена и силна да се бори с предизвикателствата и трудностите, благодарение на наученото. Тя прелетя океана с обичта си към Таня и България и с убеждението, че един ден отново ще се върне тук.”

 

Социалният работник Мария Генова е номиниран от родните деца на сем. Найденови от гр. Варна – Христо и Ваня, със следните мотиви: “Мария е една от нас. Тя е социален работник, майка, приятел, човек с голямо “Ч”, който дава всичко от себе си за децата, които имат право на грижа и достойно детство. Мария е приела приемната грижа като своя мисия и инвестира в нея дори, без значение от времето. Тя е била с нашето семейство на разположение и денем, и нощем, подкрепяла ни е винаги, когато имаме необходимост от това да споделим. Всеки път, когато е идвала за среща в дома ни, се е интересувала от нас, приемните братя и сестри. Получавали сме от нея много подкрепа в тежките нощи и дни, в които страдахме след извеждането на поредното хлапе от нашия дом. Тя беше приятел с нас, можехме да споделим всичко с нея, дори неща, които се притеснявахме да кажем на нашите. Благодарим и че не е социален работник, а приятел. И че остава добър човек, от когото да се учим, дори сега, когато не е социален работник на нашето семейство.”

 

Екипът на Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Света Ана” в гр. Карнобат е номиниран от приемния родител Хабибе Симитчи със следните мотиви: “Номинирам всички от Дневния център за деца с увреждания в Карнобат и по-специално неговия директор г-жа Златина Пенева за това, че е винаги са подкрепа и опора на нас, майките и децата. Преди месец почина моят съпруг от онкологично заболяване. Това ме съкруши. Постави ме в слаба и уязвима подкрепа, но хората от Центъра бяха до мен и ми оказваха емоционална подкрепа и грижа, въпреки че не са длъжни. Тяхната работа и фокус са децата. И по тази причина аз съм им много благодарна. Не оставиха мен и моето приемно дете, за което се грижа вече 6 години, да сме самотни и тъжни. За всичките тези години, освен специалисти, те неведнъж са показвали, че са хора с големи сърца.”

 

Приемният родител Наталия Колева е номиниран от Татяна Христова със следните мотиви: “Наталия Колева е професионален приемен родител от Павликени. Заедно със съпруга си Кольо Колев са се грижили за 9 – 10 новородени приемни деца ( 2 от тях недоносени). Едното от бебчетата вече е част от семейството им, защото е осиновено от тях. Имат две родни деца, така че в момента се грижат за техните 3 деца и едно приемно хлапе. Аз съм силно впечатлена от Наталия и от любовта, с която дарява децата и грижите, полагани за отглеждането им.”

 

Дамите от Лайънс клуб “Бъдин” са номинирани от приемни родители от гр. Видин със следните мотиви: “Това са група жени, които са посветили свободното си време в благотворителност. Нееднократно са изненадвали приятно както приемните деца, така и приемните родители с подаръци и хранителни пакети. Не пропускат да подсигурят за децата ни почерпки, аниматори и веселби. Тези жени се отзовават винаги, когато имаме нужда от тях. Те са хора с големи сърца! Нашата номинация е начин да им благодарим.”

 

 

Приемният родител Ана Живкова е номиниран от социалните работници от Областния екип по приемна грижа със следните мотиви: “Ана е приемен родител от една година. Още при първото настанено дете, което беше бебе на 5 дни, се появи здравословен проблем, изискващ животоспасяваща оперативна намеса в София. Тя не се поколеба и за миг и направи всичко необходимо за спасяването на настаненото дете. Следоперативният период също не беше лек, но това може би я мотивира още повече. Тя даде всичко от себе си и детето достигна необходимите килограми за възрастта си. Това дете вече е осиновено. Тя направи всичко, за да приеме то новото си семейство лесно и да не изпита стреса при извеждането. Сега, благодарение на човешкото й отношение към осиновителите, е поканена за кръстница на малкия щастливец.”

 

Социалните работници от Областния екип по приемна грижа във Видин номинират приемния родител Цветана Станкова със следните мотиви: “Цветана е приемен родител от седем години. Тя е с профил за здраво дете, но още първото й настанено дете се оказа, че е с множество увреждания. Не се поколеба и смени профила си за дете с увреждане. Имаше много трудни моменти в здравословен аспект. Многократно е загърбвала собствените си деца и семейство, за да лежи в болници в града и София. Това дете, благодарение на нейните грижи и обич, сега ходи, говори и общува според възможностите си. Очаква своето семейство и сме сигурни, че когато то се появи Цветана ще направи всичко по силите си детето да поеме своя нов път спокойно и щастливо.”

 

Красимира Харугюнян, главен редактор на в-к “Ямбол прес”, е номинирана от Надя Жечева със следните мотиви: “В днешното ни грапаво и трудно време, забързано и лишено от чувства, хората като Краси почти не се забелязват. Защото те живеят в своят добър свят скромно и без натрапване, считат, че направеното добро е просто начин на живот. Познавам Красимира Харугюнян отдавна, уважавам я като журналист, който има ясна и категорична гражданска позиция, не се страхува да я изрази, пословично е отношението й към социалните проблеми на обществото, родолюбието, милосърдието. Но истински се възхищавам от решението й да отгледа едно чуждо дете, с трудна съдба. С искрена и топла всеотдайност тя посвети време, средства, грижи за това момче, даде му огромната си обич, своята и на семейството си, възпита го и постепенно го превръща в една достойна личност. Краси не счита това за подвиг, не очаква награди и похвали, не се надява на помощ, не се интересува дали хората одобряват нейния жест. Тя просто се раздава и доказва колко голямо е сърцето й. Поклон пред хора като нея! Не ви разказвам колко богат човек е Краси. Тя е естет, който твори красота, тя е спортист, който участва в различни инициативи, тя е домакинята, която подготвя невероятни специалитети, тя е колежката, която ще те подкрепи, ще ти помогне, тя е човекът на който винаги можеш да разчиташ.”

 

Приемният родител Ивелина Куртева е номинирана от Таня Гюнова със следните мотиви: “На Вашето внимание бих искала да представя Ивелина Куртева. Тя е на 29 години и реално е най – младият действащ професионален приемен родител на територията на община Пазарджик. Вече две години се грижи за едно момиченце, с което заедно, стъпка по стъпка, преодоляват всички житейски предизвикателства. В хода на приемната грижа се установи, че на детето често ще се налага да бъде хоспитализирано и да преминава през множество медицински интервенции и терапевтични процедури. Тези обстоятелства обаче нито за миг не разколебаха Ивелина и не я накараха да поиска промяна на мярката за закрила. Напротив, сякаш я окуражиха, в името на това, да направи най-доброто за това момиченце, на което е способна. Ще забележите, че, когато говори за детето, лицето й се озарява, очите й греят, а гласът й става топъл и гальовен. Безспорно, любовта, с която Ивелина дарява това момиченце, всъщност е най-мощното лекарство, което повлиява цялостното му развитие. Такава безкористна и всеотдайна грижа може само да респектира!”

 

Приемният родител Маргарита Йонкова е номинирана от Михаела Михова със следните мотиви: “Маргарита Йонкова е приемен родител от 10 години. Тя е един от доайените в приемната грижа. Интересна е нейната история, защото тя е приемен родител още от времето на ранната демокрация, когато още нямаше закон и Държавна агенция за закрила на детето. Като секретар на „Дружество за защита правата на децата“ в гр. Търговище, г-жа Йонкова е помагала на много деца в риск. Приютявала е в дома си деца от социални институции, подавала е ръка на младежи, навършили пълнолетие и отпаднали от системата. Организирала е абитуриентски балове в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Организирала е благотворителни кампании. Кръстница е на две момиченца, които са осиновени преди 20 години в САЩ, но и към момента те поддържат връзка с нея. През семейството и домът й са преминали повече от 10 деца, на които е дала основите на възпитанието, изградила им е навици и ги е дарила с любов и грижа. Г-жа Йонкова е пример за един доблестен и отдаден на децата приемен родител.”

 

Община Нови пазар, Община Каспичан, Община Каолиново, Община Никола Козлево, Дирекция „Социално подпомагане”- Нови пазар и Дирекция „Социално подпомагане” – Каолиново номинират Центъра за обществена подкрепа, управляван от Сдружение „Асоциация ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие“ – град Нови пазар със следните мотиви: “От 2009 година до 2016 година, когато приемната грижа премина по проект на АСП, специалистите от центъра са работили месечно с над 60 приемни семейства – проучване, оценяване, обучение, подкрепа и наблюдение, надграждащи обучения. Проведени са в по-големите населени места информационни кампании за набиране на приемни семейства. Специалистите от ЦОП извършват психологическа, социална и педагогическа работа с деца настанени в приемни семейства. Освен работата с приемните семейства, специалистите от ЦОП обследват и изготвят психологически характеристики на деца, вписани в регистъра за осиновяване, подготвят децата за осиновителния процес, правят оценки на родителски капацитет за реинтеграция на деца в биологичното семейство, подкрепа след реинтеграция на детето, обучение на кандидат осиновители и кандидат-приемни семейства. През изминалата 2016 година от четирите общини са обследвани, подготвени за осиновяване и изготвени характеристики на 49 деца, настанени в приемни семейства, проучени, оценени и обучени са 17 кандидат приемни семейства, а 38 утвърдени приемни семейства са подкрепяни за справяне с трудностите, които срещат при обгрижването на приемните деца, на 10 семейства е направена оценка за реинтеграция на децата. Услугите, които се предоставят в ЦОП отговарят на критериите, стандартите и изискванията за качествена приемна грижа. Това показват и проведените проверки от Държавната агенция за закрила на децата. ШУ „Епископ Константин Преславски” избра и сключи договор Центъра за обществена подкрепа да бъде база за провеждане на практическия модул на студентите от специалностите социална педагогика и социални дейности, като част от модула е и работата по приемна грижа. Екипът, който работи в Центъра за обществена подкрепа, е съпричастен към тревогите и грижите както на приемното семейство, така и на детето настанено в него. Приемните родители имат доверие на социалните работници, защото ги подкрепят, насърчават, които разбират трудностите им, намират подхода и думите да ги успокоят и окуражават в тяхното благородно дело, намират точния подход и прилагат различни методи, за да се осъществи по най-безболезнен начин, както осиновяването или реинтеграцията за детето, така и за приемния родител. Община Нови пазар и колегите от другите три общини, Дирекциите „Социално подпомагане” в Нови пазар и Каолиново, считаме че номинацията е заслужена, тъй като екипът на Центъра за обществена подкрепа има голям принос за развитието на приемната грижа в тези общини.”

 

Приемната майка Наталия Александрова е номинирана от социалните работници от Областния екип по приемна грижа в Хасково със следните мотиви: “Ние, социалните работници от ОЕПГ към проект „Приеми ме 2015“ – Хасково, познаваме много приемни деца, които порастват по-рано, отколкото на всеки би му се искало. Така е, порастваш, когато злоупотребилият ти с алкохол баща гаси цигарата си по тялото ти, порастваш, когато плъхове хапят лицето, ръцете и тялото на по-малката ти сестричка, порастваш, когато няма коричка хляб, за да залъжеш глада си и вместо хляб ядеш сливи, ако има разбира се, когато най-малкото дете в семейството – бебе е загинало при пожар в постройката, в която живееш…, порастваш. Не знаем защо съществуват такива родители. Важното е, че тези и много още деца намират и ще продължават да намират покой и закрила в семействата на приемни родители. Наталия е на 57 години. Тя е била помощник-възпитател. Има съпруг и син, който е студент. Тя, както при всеки приемен родител с мисия, обича децата и е грижовна към настаняваните в семейството й деца. В много от ситуациите, които възникват с приемните деца, Наталия използва интересни и нетрадиционни методи при възпитанието им. Креативността й дава резултати и приемните деца започват да споделят страховете си, да се отърсват от тях и да заживяват в новия за тях свят, изпълнен с любов и споделеност. Наталия Александрова показва професионализъм и качество в работата си, като приемен родител и е избрала мисията в живота ѝ да бъде любовта и грижата за деца в риск.”

 

Педиатърът д-р Атанас Петров е номиниран от приемни родители от гр. Смолян със следните мотиви: „Да живеещ в планината е чудесно! Да си приемен родител на бебе в планината може да е предизвикателство. Всеки човек има в живота си Своя Доктор. И рано или късно има късмета да го срещне. Приемните майки от област Смолян, искаме да изкажем огромната си благодарност към доктор Атанас Петров! Лекар с главно „Л“, доктор с главно „Д“. Д-р Петров прие поканата ни и пропътува разстоянието от Пловдив до Момчиловци за да е полезен както на нас, така и на поверените ни дечица. Специализациите му по трансфонтанелна ехография, интензивното лечение в педиатрията и неонатологията са част от причините, които ни накараха да се обърнем към него. Доктор Петров ни разясни особеностите при полагането на грижи за недоносените бебета, кои са най-често срещаните аномалии и кои са някои от признаците за наличието им, какви са съвременните тенденции в захранването и храненето на бебетата. Търпението и топлотата с които се отнесе към мъничетата, любовта, която излъчваше погледа му, обстойните прегледи на децата могат да бъдат оценени от всеки приемен родител. В края на срещата ни, той ни увери, че винаги при нужда, ще имаме неговото съдействие и подкрепа при хоспитализиране в Пловдив. Благодарим! За отделеното време, за вложените средства, за точа, че сте приятел на приемните родители!“

 

Общностният център в гр. Ямбол е номиниран от Мариана Вичева със следните мотиви:  “Центърът е в подкрепа на децата от институциите, за децата от приемна грижа, както и в подкрепа на собствените деца на приемните родители. На 40 години съм, срещала съм много добри хора, но смело мога да заявя, че по- всеотдайни хора от тези, които работят в този център, не съм виждала. Няма делник, няма празник, няма студ и пек, те винаги са готови да помогнат. Благодаря от цяло сърце за всичко постигнато досега, пожелавам още много успехи.”

 

Приемният родител Дима Стоянова е номинирана от Мария Русева със следните мотиви: “Дима и момчето, настанено в нейното приемно семейство, се срещат в един дом за изоставени деца с увреждания в Добрич. С много болка трябва да кажем, че домът е едно от най-тъжните места в света. Децата там са оставени сами, прекарват часове и дни в изолация и страдание, а някои от тях, като момчето на Дима, рядко са ставали от леглото. Дима стана част от екип, който започна да се среща с децата в дома, да играе с тях, да ги храни индивидуално, да отделя онова време, което да превърне онези самотни създания в хора. Дима се привърза към своето момче и взе решението да стане приемен родител. Когато я попиташ каква е мотивацията й да поеме грижите за момче на 15 години, което не може да говори, не може да ходи, а комуникацията с него става единствено с докосване и поглед, тя казва: “Ако не го бях взела, трябваше да го оставя да умре”. Дима полага много специални грижи за своето специално момче. Придружава го, забавлява го, прави го щастлив, като неотлъчно е до него денем и нощем. Няма свободно време и вероятно това я изтощава. Уви, няма къде да остави своето момче за ден или два, за да може да отдъхне и да отпочине. Дори не можем да опишем усилията и цената, която Дима плаща. Затова вярваме, че наградата “Спасител на детството” е само малка част от признанието, което дължи обществото на приемните родители, които се грижат за деца с тежки увреждания.”

 

Д-р Валентин Христозов от болница “Тракия”, началник на отделението по очни болести, е номиниран от Даниела Иванова със следните мотиви: “Номинирам Болница „Тракия“ – гр. Стара Загора за приза „Спасители на детството“. Болницата, в лицето на д-р Валентин Христозов, началник на Отделението по очни болести, осигури напълно безплатни прегледи и консултации на деца, настанени в приемни семейства в областта. Д-р Христозов не само отдели от времето си и се погрижи за очното здраве на малчуганите, но го направи всеотдайно и с безусловен професионализъм. „Нямах никакво колебание и организирах прегледите да се случат в най-кратък срок. Детското зрение е приоритет в нашето отделение и ще помагаме винаги, когато се налага”, сподели д-р Христозов.”

 

Приемният родител Теменужка Колева е номинирана от родната им дъщеря Магда Колева със следните мотиви: „Номинирам приемното семейство Теменужка и Стоян Колеви. Като приемно семейство, в продължение на пет години положиха грижи за две деца с детска церебрална парализа,които са осиновени зад граница. В момента се грижат за малко детенце на девет месеца, което също е със здравословен проблем. За второто дете майка ми се грижи три години. Заедно изминаха дълъг път към неговото израстване – ежедневни рехабилитации, ерготерапии, изследвания и много странични занимания. С упоритостта си и неуморните усилия да се раздава всячески, майка ми постигна страхотен успех-с диагноза ДЦП, той опроверга всички диагнози-детето проходи, върви самостоятелно, бяга, говори, разбира всичко, порасна прекрасно дете. Двамата имаха много силна емоционална връзка, осиновяването му беше труден момент за нея. Тези три години бяха изпълнени с много тревоги, много грижи, но и с радостни емоционални моменти и много вълнения и надежди от всички нас. Радвам се, че в приемната грижа моята майка намери своето призвание, да помага на деца нуждаещи си от нейните грижи и обич.“

 

Приемната майка Минка Тодорова е номинирана от Областния екип по приемна грижа в Хасково със следните мотиви: “Да си приемен родител и да отглеждаш деца в риск, не е просто работа, а мисия. Много упреци се чуха и продължават да се отправят към приемните родители. Колко човека, обаче, от тези с упреците биха приели в дома си едно дете със свито сърце, поглед, изпълнен с мъка, с окъсани дрехи, в повечето случаи болно и с паразити, гладно и изплашено? И, колко от тях, биха се лишили от собствения си комфорт, за да осигурят такъв на изплашеното дете, което има нужда от сигурност и обич? Минка е на 69 години. Преди да се пенсионира, тя е била медицински работник. Има дъщеря и син, които имат семейства, с пораснали вече деца. Както Минка обича да казва „Аз поучавам децата, показвам, поставям правила и изисквам да се спазват“. Тя дава цялото си време, за да научи приемните деца на хигиенни навици, обноски, добро отношение към другите хора, на любов. Приемните деца по време на престоя си при нея стават спокойни, вежливи и мили, започват да се смеят, намират приятели. Домът на баба Минка се превръща в „Моят дом“ за всяко дете. Заедно с друга приемна майка отглеждат поотделно сестри. Те им дават възможност да поддържат ежедневна връзка, да играят заедно, да се забавляват, да плуват, да карат колела, да имат детство.”

 

Приемната майка Венелина Петрова е номинирана от Ростислава Петрова със следните мотиви: “Венелина и Пламен Петрови са приемно семейство от 2014 г. Да, времето е малко, полагали са грижи за две приемни момиченца , но сигурно и още ще отгледат. Разтърсващо душата е как може да обичаш, да даваш внимание, топлина и любов на деца, които след време ще си отидат от този дом. Да милееш за тях и да ги пазиш в сърцето си. Видях тъгата и сълзите в очите на Венелина, когато се сбогува с първото детенце. Двамата обикнаха децата с цялото си сърце, ние техните родни деца и близки също ги приехме като свои. Първото дете, което настаниха къщата на Венелина и Пламен им беше момиченце на 11 месеца, изведено от социален дом. Тя не можеше да се храни с лъжичка – всичко ядеше от шише с биберон. Не умееше да седи самостоятелно без опора, но при леля Вени тя се справи с всички трудности. Свидетели сме на невероятните грижи, с които са обградени децата, които растат в тяхното семейство. Не всеки го умее – да отвори дома, душата и сърцето си за тези деца в неравностойно положение и да не ги отделя от своите… Тя, “леля Вени”, както я наричат всички, е винаги готова да помогне, да подкрепи, защото има голямо и отворено сърце за всеки.”

 

Д-р Йовка Бакърджиева, лекар от гр. Троян, е номинирана от приемни родители от гр. Троян със следните мотиви: “В последно време сме свикнали да чуваме, че всички добри лекари са или в големите градове, или в чужбина. Покрай нашите приемни деца имахме честта да се срещнем с един невероятен лекар – д-р Йовка Бакърджиева. Специалист по физикална и рехабилитационна медицина в гр. Троян. През последните години тя и нейният екип са важна част от хората, борещи се за две приемни деца да се изправят на крачета. Възхищаваме се на търпението и отдадеността, с които обгрижва своите малки пациенти. Никога няма да забравим думите и докато ни обучаваше как да продължаваме терапията в къщи: „За да успеем, в това което правим, всеки от нас трябва да подхожда отговорно. Ние трябва да сме добър екип, за да можем да помогнем на децата.“ Не се случва често да срещнем хора, които са толкова отдадени на професията си и на децата. Голям Човек и голям лекар, които наистина връща надеждата!”

 

Приемните родители Митко Караджов и съпругата му Мариана са номинирани от приемни родители от Плевен със следните мотиви: “Искаме да номинираме едни сърцати приемни родители, които показват, че етносът и религията нямат значение, когато сърцето е пълно с любов и загриженост за децата, които страдат. Митко Караджов и съпругата му Милена са приемни родители и досега няколко деца са минали през дома им. Определят се като мюсюлмани и живеят в ромския квартал на Кнежа, който, за разлика от махалите, които сме свикнали да виждаме, нямат нищо общо с мизерията и смазващата бедност. Мариана и Митко се грижат сега за 2 деца, като с голяма гордост и радост отгледаха собствените си син и дъщеря. Щерката, Пепа Караджова, е военен лекар и работи във ВМА, а синът управлява магазин за хранителни стоки. Самият Митко продължава да работи като международен шофьор. Като приемни родители Митко и Мариана са се грижили за няколко деца. Едното от тях, момче на 16, въпреки че е върнато у дома, при майка си, е неразделно с приемното семейство. Те полагат грижи за него, за обучението му, грижат се с голяма обич и го закрилят, въпреки че не им е задължение вече. Още им е мъка раздялата с едното от децата, за което всички вкъщи страдат, включително и двете приемни деца. Сега в дома им има момиченце на 7 и момче на 9, и двете с много трудна съдба. Тази година момченцето започна първи клас. Страшни неща са преживявали при собствените си родители двете деца на Митко и Мариана, но сега се учат да са щастливи и да са добре.”