Социалният работник Светлин Симеонов е номиниран посмъртно със следните мотиви: „Грижата за децата в риск не е от професиите които са във фокуса на новините и то откъм добрата им част, още повече приемната грижа, за която в повечето случай се говори с негативизъм. Приемната грижа не е професия, коята е за даден час или момент, отрязък от време от – до. Тя е постоянна, и макар да казваме, че е професия, това е нещо за което даваме душата и сърцето си, ние сме постоянно с децата – професията ни е такава, понякога се изморяваме, понякога се съмняваме как да постъпим правилно, понякога имаме нужда от защита или подкрепа. Човекът, който номинирам в категорията „Социален работник“ се казва Светлин Симеонов – ОЗД гр. Плевен. Отделен случай или ситуация които да разкажа – не искам – те са много, не само при мен, но и при много други колежки – приемни родители с които си говорим, защото подкрепата от Светлин Симеонов и постоянна, своевременна, компетентна без значение, за време на денонощието, място или ситуация. И съм сигурна, че това не е само за приемните родители, а и за всички останали които се грижат за деца в риск, или просто към децата. Защото той просто обича децата и се грижи за тях.“

 

Социалният работник Светла Димитрова от ЕПГ, област Хасково, изнесено работно място Димитровград, е номинирана със следните мотиви: Светла. Нейното присъствие е като името й – носи светлина , дори в най-сумрачните дълбини на проблемите. А децата, стигнали до приемна грижа, неминуемо носят със себе си проблеми. Светла не се страхува да се гмурне в дълбокото, дори със затворени очи. Защото нейната ръка е насочена право към малката детска ръчичка, която тя със сигурност ще хване и ще издърпа на сушата. Светла не свежда глава пред разгневени родители, стоически преминава през клетвите и гнева им, защото знае, че спасението на детето е най-важно и си струва да търпи. Прегръдката на Светла е топла, всеприемаща и утешителна. И не едно и две деца са намирали утеха от травматичната раздяла в нея. Светла е социален работник. И психолог. И педагог. И родител. И приятел. Светла не се оплаква от размера на заплатата си. Не забелязва хартиената бумащина. Защото е осъзнала смисъла на каузата, наречена приемна грижа. Всички знаят личния й телефонен номер. Защото нейната кауза няма времеви измерения – тя е на разположение по всяко време, на всеки и за всичко. Можете да я видите ядосана, само когато някой по някакъв начин накърни чувствата на дете. Защото тя вярва, че всяко дете се ражда като чиста и неопетнена душа и ние, възрастните, сме съществата, които чертаем пътя на тази душа. Трудно ми е да опиша конретни случки, защото са много. И, макар че съзнавам колко лаконичен и неаргументиран, поради липсата на конкретика, е разказът ми, аз съм повече от убедена, че Светла Димитрова е истински спасител на детството. Заради любовта й към децата изобщо, заради състраданието и желанието да помогне на децата в риск, заради подкрепата, която ежедневно оказва на приемните семейства, с които работи. Заради това, че нито веднъж не е казала, че няма смисъл и винаги има сили да вярва в позитивната промяна. Всички знаем колко е труден животът в България. Всички сме склонни по един или друг начин да обвиняваме системата, правителството, обстоятелствата и икономическата обстановка. Нагледала съм се на всеобща дехуманизация на социалните работници, на песимизъм, непукизъм, на това едно дете да бъде символ на един класьор с документи и нищо повече. Е, само заради това, че Светла свети със собствена светлина, за мен е достатъчно да я номинирам. Всички знаем, че една птичка пролет не прави. Но ако една такава птичка е ядрото на ятотото, аз вярвам, че полетът ще бъде увенчан с успех.

 

Кина Рашева, един от първите приемни родители в България, е приемен родител повече от 18 години, е номинирана от Таня Каназирска и КСУДС – Пловдив със следните мотиви: „Заедно със съпруга си Атанас Петров приемат в дома и сърцето си 4 приемни деца – Петя, Мариян, Андон и Кръстю. И четиримата са пълнолетни, завършват средно образование, а Мариян – и висше, и работят. Минават през трудни, но и щастливи моменти с приемните деца. Въпреки, че вече са на пределна възраст, не се отказват и влагат всички сили, в това да дадат добър старт и образование и на последния младеж. Всички младежи продължават да гостуват на сем. Петрови, споделят с тях своите радости и трудности. Дома им винаги е с широко отворени врати. Сем. Петрови не очакват награди и признания, продължават да имат сърца като „големи бели тикви“, както Кина казва и добавя „Когато си тръгнем от този свят, няма да има значение какви дипломи, признания и имоти имаме, а само колко добро сме направили“. Кина Рашева Петрова е и една от учредителките на НАПГ. С примера си тя накара много хора да отворят сърцата си и да приемат дете. Кина е и част от екипа на КСУДС Пловдив, макар и неформално. Участва в събития, помага и подкрепя много приемни семейства.“

 

Приемният родител Иванка Милева е номинирана със следните мотиви: „Познавам Ваня от обучението за кандидат-приемни родители. Живеем в различни градове и не сме близки приятелки, но когато ходим на семинари и обучения в Комплекса за социални услуги, винаги се срещаме. Тя ме впечатлява и вдъхновява, защото инвестира в децата. Изключително майчински настроена, даряваща любов и грижа на изоставените деца. Съвестна, отговорна, ангажирана. Положи много усилия децата и да успяват, включително да печелят награди. Тя не само в дома си, но и в сърцето си приема всяко дете. Толерантна. Тя за мен е „жената – слънце“. Не познавам друг човек с такава енергия.“

 

Приемният родител Мара Ангелова е номинирана със следните мотиви: „Номинирам приемната майка Мара, защото тя е изключителна. Грижовна, мила и отдадена на децата, Мара е истинско вдъхновение за много от нас, приемните родители. Преди да стане приемен родител от 5 години, тя е работила 10 години като социален работник, има опит и 12 години като възпитател в дом за деца с увреждания, откъдето е и нейното приемно дете. На всички ни Мара разказва как детето я е избрало. Мара е много инициативна, сплотява майките, ходим заедно на пикник, разговаряме за проблеми и обменяме опит и всичко това е благодарение на нея. Мара е истински приятел, истински човек.“

 

Областният екип по приемна грижа в област Пазарджик е номиниран със следните мотиви: Бих искала да номинирам колегите от Областния екип по приемна грижа – Пазарджик за това, че в хода на ежедневната работа и личните предизвикателства на всеки член от екипа се повиши значително сплотеността помежду им. Те си оказват необходимата професионална подкрепа по такъв начин, че отсъствието на един от тях да не влияе негативно на работния процес. Екипът се състои от Началник екип и осем социални работници – с три изнесени работни места: в община Велинград, в община Ракитово и в община Панаг юрище – общо девет човека. Предизвикателствата към тях като екип са постоянни, но се радвам, че успяват да се справят отлично, помагайки си един на друг. Благодаря специално на Светла, на Меги, на Ети, на Мариета, на Елисавета, на Марияна, на Венера, на Величка и на Кунка, които всеотдайно спасяват счупените детски сърца и стимулират приемните родители, които се грижат за тях, да дават най-доброто от себе си! 

 

Приемният родител Вилена Иванова е номинирана със със следните мотиви: „Вилена е приемен родител от скоро. Първото й поверено дете беше осиновено и скоро след това й беше предложено дете от друга област. Без да се двоуми тя замина и взе дете на 8 месеца, тежащо 4 кг. Беше страшно да се гледа това телце. Но тя не се уплаши! Подкрепена от цялото си семейство, с много обич и отдаденост, го превърна в едно усмихнато и щастливо дете. Даде му шанса да има нормално детство и семейство. Постъпи като истински професионалист! За това ние, приемните родители от град Видин, смятаме, че тя е достойна за номинация!

 

Шакир Кудретсевер, приемно дете на Стефан и Диана Стойкови, номинира своите приемни родители със следните мотиви: „Ако някой ме пита кой би дал сърце и душа и всичко, което е необходимо за едно дете да израсне и да бъде обгрижва но по най-подходящия начин, това е именно моето семейство. Аз съм вече почти извън приемна грижа, но смея да кажа че не е лесно да приемеш едно непознато същество и да го отгледаш като собствено дете. Тук е моменът да вметна, че е родител този който те отгледал, а не само този, който ти е дал живот. Аз не помня много добре, но никога няма да забравя как тези хора ме дариха с щастие. Бях на шест или седем, когато за пръв път прекрачих прага им заедно с моята биологична сестра. Двамата буквално нямахме нищо. Бяхме много приятно изненадани, когато за пръв път си празнувахме рождените дни, за пръв път празнувахме Коледа. Те бяха и са още нашата опора и ни спасиха от нищетата. Дори аз им посветиха песен, която лично аз написах. Надявам се някой ден да мога да им я изпея и да им се отблагодаря за това, което направиха и продължават да правят. С гордост аз, Шакир, мога да кажа че те се спасители на моето детство.“

 

Приемният родител Кремена Петрова е номинирана със следните мотиви: „С Кремена се запознах служебно. Работата ми е свързана с откриване на генетично заболяване при новородените, свързано с неправилен метаболизъм на един белтък. Децата се нуждаят от специална стриктна диета, за да не се допусне умствено изоставане. И така, Кремена се оказа приемен родител на едно двуседмично бебе, което родителите не можеха да обгрижват достатъчно надеждно. Благодаря всеки път, когато правим контролно изследване на бебето, и е винаги в норма. По-добра грижа не мога и да си представя. Освен това бебе, доколкото знам, Кремена се грижи за още едно дете. Надявам се да има повече такива всеотдайни приемни родители, защото децата заслужават всичко най-добро, което можем да им дадем.“

 

Теодор Милославов и сестра му Анна Милославова са номинирани от приемното дете Валя Ангелова със следните мотиви: „Номинирам брат ми Теодор и сестра ми Анна, защото те са причината да попадна в тяхното семейство и да израстна като нормално и щастливо дете. Никога няма да забравя момента, когато кака дойде в институцията да ме вземе. За първи път усетих истинска прегръдка и какво е някой да те обича. Те ме приеха като тяхна истинска сестра. Дадоха ми много любов и грижа. Научиха ме да обичам и да се доверявам. Благодарение на тях разбрах, че не е родител този, който те създава, а този който те обича и обгрижва. С тях имам незабравими моменти – били са до мен и в радост и тъга. Надявам се един ден да мога да им се отблагодаря. Но докато дойде този момент ги номинирам от цялото си сърце и с гордост мога да ги нарека „Спасители на детството“.

 

Приемният родител Марияна Стоянова е номинирана от Лилия Пенчева със следните мотиви: „Тя е моя братовчедка, която от седем години се грижи за нашата РАДОСТ. През това време отгледа още две бебета, които бяха осиновени. Номинирам я за смелостта да поеме грижите и отговорността за три бебета. Номинирам я за предаността и любовта към Радостина. За пътя, който изминава, за болките и радостта. Ние отглеждаме детето като наше! Не мога да си представя живота без всекидневното „Лельо Лили, дойдох да си играем, че с децата ми е скучно.“ Номинирам Мариянка за приключението „любов“.“

 

 

Социалният работник Живка Балчева е номинирана със следните мотиви: „Живка Балчева е дългогодишен социален работник в ОЗД – Добрич. Целият й професионален трудов стаж 25 години е преминал в ДСП – Добрич. В отдел „Закрила на детето“ има отдаден труд от 17 години. В работата си с деца проявява висок професионализъм и постигане на добри резултати. В областта на приемната грижа търси алтернативни форми и привлича сътрудници за защита правата на децата. Демонстрира настойчивост при справяне с възникнали проблемни ситуации. Предлага ефективни начини за повишаване на качеството на работа. Има завиден опит в областта на приемната грижа, проявява ангажираност и всеотдайност в работата си с деца настанени в приемни семейства.“

 

Социалният работник Пламен Армейков е номиниран със следните мотиви: „Бих искала да номинирам за отличието „Спасител на детството“ нашия социален работник Пламен Армейков за това, че той оказва винаги и навреме необходимата професионална подкрепа към нас – приемните семейства. Пламен е роден за тази професия. Той е – професионалист. Със сърцето и душата си Пламен приема истории и проблеми на децата и има професионален подход както към тях така и към техните проблеми. Децата много го обичат и много се радват когато го видят. Пред него те се отпускат и споделят всичко което ги вълнува. Могат да говорят със часове, защото Пламен към всяко дете има индивидуален подход. Няма ден, няма нощ! Пламен винаги е на разположение. С него ние приемните родители и нашите приемни деца се чувстваме като едно цяло голямо и сплотено семейство. Той е пример за всички, защото е напълно всеотдаен на своята професия. За това смятам, че Пламен Армейков заслужава да бъде номиниран за отличието „Спасител на детството“ и искрено вярвам че заслужава да спечели наградата!“

 

Приемната майка Славка Михнева е номинирана със следните мотиви: „Госпожа Михнева е един изключително всеотдаен приемен родител. За периода на утвърждаване й като приемен родител е отгледала четири деца: Р., Н., И. и към момента на номинацията в дома й се отглежда и детето М.. Заедно със съпруга й Бранимир, те дават всичко за правилното отглеждане, възпитание и развитие на децата. Резултатите савпечатляващи. Децата усвояват бързо български език, научават необходимите за възрастта социални, образователни и хигиенни навици. Имат култура на общуване и самите деца от неглижирани и занемарени, се превръщат в истински възпитани деца, притежаващи необходимите качества… Всичко това приемната майка постига с изключителна прецизност, търпение, следвайки съветите на лекари, специалисти и социални работници. Децата в дома й се преобразяват, истински професионалист с доказани качества. Редом с любовта, търпението и всеотдайността, г-жа Михнева е премерено строга и взискателна.“

 

Приемният родител Ренета Петрова е номинирана със следните мотиви: „Професионалният приемен родител Ренета Петрова е човек с голямо „Ч“. Стартирайки своята дейност като професионален приемен родител, не може и да допусне с какво ще се сблъска и какво ще трябва да преодолее, за да постигне планините от постижения достигнати в общото развитие на детето А.Б. Малката принцеса влезе в дома на Рене кризисно, поради кончината на предходната приемна майка. И независимо от липсата на време за опознаване, Рене взе своето решение без колебание. „детето има нужда от мен и аз съм насреща.“ А.Б. е дете със специални образователни потребности, и съпътстваща диагноза – ДЦП, но това не се отрази на крайното решение детето да не се допусне да излезе от семейния модел на грижа и развитие. През двете години, в които са заедно, А.Б. преодоля своите образователни трудности и постъпи в първи клас без никакво съмнение за бъдещите й успехи. Приемни родители като Рене и съпруга й Георги са хора доказали в годините, че е важно съдържанието на човешката душа и последващите действия в посока шанс на всяко дете да расте в сигурна семейна среда.“

 

Приемният родител Таня Новкова е номинирана със следните мотиви: “Таня е човек здраво стъпил на краката си, съградил дом и семейство с безусловната любов и подкрепа на съпруга си Илия, работеща, еманципирана жена, отгледала две прекрасни дъщери. Но това дали е достатъчно, когато човек е създаден да дарява доброта и любов? А какво по – добре би могъл да направи човек, според Таня, ако не помогне на дете в беда, да му даде път и светлина, доверие и топлина? Това води при нас преди три години приемното вече семейство на Таня. Първоначално са настанени две момченца – близнаци на по една година и половина. Няколко месеца след това и новородената Християна, сега вече Новкова осиновена от Таня и Илия. Само четири месеца след настаняването на Християна в семейството влиза и втора двойка близнаци – момченце и момиченце на по петнадесет дни. Всяко от отглежданите в семейството пет приемни деца бе дарено с нужното за всеки човек – семейство. А семейството е там, където любовта започва и никога не свършва. След успешната реинтеграция в биологичното семейство на едната двойка близнаци, Таня прие дете на десет месеца. В момента приемните деца в семейството са три. Тези деца ще получат: начало – на сбъдването на една мечта; настояще – безрезервна подкрепа; бъдеще – вяра в сърцето на дете; кураж – на всеки докоснал се до невероятната харизма, която носи Таня Новкова. Докоснах се и аз и бях впечатлена не само като професионалист, но и като човек.”

 

УНИЦЕФ – България е номинирано за наградата „Спасители на детството“ за своя принос в системното развитие на приемната грижа чрез създаването на първия областен модел по приемна грижа. УНИЦЕФ създава 9 областни екипа по приемна грижа и инвестира финансова и методическа помощ, а част от практиките се прилагат и сега.

 

 

 

Общностният център в Ямбол е номиниран със следните мотиви: „В този център има хора, хора с добри сърца. Те не са просто социални работници и учители. Те са целият свят за децата, имащи нужда от подкрепа. Те са хора професионалисти в това, което правят. И освен задължителните поставени задачи, които изпълняват. От тези хора можеш да очакваш да те изслушат, да ти подадат ръка за всичко, от което се нуждаете. Винаги посрещнат с усмивка и изпращат с прегръдка. Хора, като тях са изчезващ вид. Поклон пред човечността им.“

 

 

Община Смолян е номинирана от приемни родители със следните мотиви: „Като приени родители бихме искали да номинираме Община Смолян, която е областен град и неговата администрация управлява екип по приемна грижа, ангажиран за приемните родители за цялата област. В тази връзка бихме искали да споделим, че общината и екипа по приемна грижа се грижат за немалко семейства, разпръснати в цялата област. Немалко от семействата живеят в труднодостъпни планински райони, с трудна връзка с града. В никакъв случай грижата за децата не е по-лоша от другаде. Ние номинираме общината за това, че предоставя морална, емоционална подкрепа, както и осигурява транспорт или материална помощ на приемните семейства. Общинските социални работници винаги са на разположение, а с подкрепата на общината и кмета, те са на разположение, въпреки километрите и отдалечеността.“

 

Фондация „Надежда и домове за децата“ е номинирана със следните мотиви: „Бихме искали да номинираме всички от фондация „Надежда и домове за децата“ заради всеотдайността и грижата им към децата в бедност. Те са специалисти с големи сърца, които вярват, че родното семейство се нуждае от подкрепа, за да продължи да обича детето си. Те се борят с мизерията и нищетата и намират и най-дълбоко скритите положителни страни на родителите, за да се грижат за децата си. Те се борят с бедността с обич и разбиране. И с подкрепа. Впечатляващо е, че „Надежда и домове за децата“ работят за всяко дете, те са близо до децата, семействата им, приемните родители. В частност за приемната грижа организацията помага с материални дарения и подкрепа, особено за деца с увреждания и новородени. Това е единственият начин да им благодарим. Защото не парите, а разбирането и навременната подкрепа променят животи.“

 

Комплексът за социални услуги за деца и семейства е номиниран от приемни родители със следните мотиви: „Комплексът за социални услуги е място за откритост, подкрепа и грижа за всички, които са ангажирани с приемната грижа, но не могат да разчитат на подкрепа поради страх и притеснения. В Комплекса можем да говорим честно за чувствата и емоциите си, без да бъдем съдени и да чувстваме притеснение. Важно е да отбележим също, че комплексът е много важен за нас и по друга причина – той е сред първите в страната, които развиват приемната грижа. Уверени сме, че социалните работници и лично г-жа Недка Василева, заслужваат тази награда. Заради човечността и загрижеността.“ 

 

КСУДС – Монтана е номиниран със следните мотиви: „Номинираме Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Монтана заради това, че е първият, който създаде приемната грижа в областта. Специалистите оставиха сърцата и душите си в набирането на първите приемни родители, които сега в областта са над 100. За нас този Комплекс е мястото, където получаваме помощ и подкрепа., както и разбиране, когато ни е трудно.“