Бебе на 8 месеца, тежащо 4 килограма! Не, това не е грешка. Може би е грешка, че е останало в биологичното си семейство 8 месеца, преди да се появи спасителката му – приемна майка от Видин. Вероятно, ако тя беше влязла в живота му по-рано, то нямаше да достигне до състояние, почти несъвместимо с живота, най-вероятно вследствие на системно недохранване според лекарски мнения. И нямаше да се налага да му търсят приемен дом от другия край на България, защото малцина са хората, готови да поемат риска да се грижат за това дете.

„Още не мога да проумея тази нейна смелост. Да го доведе това дете – 4 килограма, неспиращо да повръща, чак от Казанлък. Само тя се съгласи, не можеха в няколко области да намерят приемен родител“, горда е с колежката си Цветелина Милославова – приемен родител и координатор на Националната асоциация за приемна грижа на област Видин.

Спасителката на бебето е Вилена Иванова – част от задружното общество на приемните родители във Видин. Цветелина Милославова е номинирала вкупом всички свои колеги от областта за Наградите „Спасители на детството“, защото: „Как да отличиш един? Всички полагат еднакви усилия в грижата за децата в нужда. За всички тях е по-важно да направят едно дете щастливо и да получи равен старт в живота. Всеки от тях заслужава номинация“, убедена е Милославова.

Самата тя е първият приемен родител в областта. Започва като доброволен родител през далечната 2007 г., когато не само във Видин, но и в цяла България се знае малко за тази иновативна за страната социална услуга. Домът й е точно срещу дом за медико-социални грижи и дъщерите й много искат да си вземат детенце оттам. Няколко пъти вземат на гости малко момиченце. Детето не може да бъде осиновено, понеже си има семейство, което по обективни причини не може да се грижи за него. „Разделите всеки път ставаха все по-трудни и тръгнах да търся вариант да се грижим за малката постоянно. Така разбрах за приемната грижа. Питаха ме доброволен или професионален родител искам да бъда. Изобщо не знаех какво значи това, за мен беше важно да осигурим дом на малката“, казва Цветелина. Момиченцето пристига у тях на 3 години. Когато става в първи клас, Цветелина разбира, че трябва да й се отдаде изцяло и става професионален приемен родител. А догодина ще изпрати приемното си дете абитуриентка. Момичето знае много ясно какво иска – да се занимава с фармацевтика, и от миналата година заляга над биологията и химията. С биологичното си семейство поддържа редовно връзка.

Четирикилограмовото осеммесечно бебе е живо и здраво и вече си има своята мама – осиновителка от България. Живо и здраво е и новородено бебе, за чийто живот се бори Ама Живкова. Тя не се поколебава и за миг да го придружи за животоспасяваща операция и да поеме грижата за възстановяването му.

А Татяна Тодорова, „„специализирала се“ в грижата за тийнейджъри“, както пише в номинацията си Цветелина Милославова, не се отказва да спасява детски съдби, дори след като жилището й е разбито и изчезват пари. „Татяна има най-широкия профил – от 0 до 18 години и се грижи само за трудни деца. В нея има голяма дипломатичност, говори открито и категорично“, не крие възхищението си Милославова.

Едно от децата, чието детство Тодорова е спасила, идва при нея с регистрирани противообществени прояви – бягства, кражби. Днес е щастливо осиновено в чужбина. Сега се грижи за тийнейджърка, която вече печели медали по гребане.

Коя е най-честата мотивация за приемното родителство? „Фразата „искам да помогна на дете в нужда“ наистина вече е изтъркана. Истинската мотивация най-често е емоционална – или кандидатите за приемни родители са се сдобили трудно с биологично дете, или нямат такива, или самите те са израснали по домове. Да, има такива, на които им трябват години до пенсия или са безработни, но това не означава, че те не гледат добре децата. Това не е обикновена работа – да изработиш 8 часа, да си вземеш якенцето и да си тръгнеш. Ако грижата за децата не му е призвание, човек не би се захванал с приемната грижа или поне не би издържал дълго“, убедена е Милославова. И си спомня за приемна майка, която е била търговски представител, но се посвещава на грижата за бебета и казва, че съжалява задето не го е направила по-рано, защото усеща, че това е нейното призвание.

Автор: Дина Христова