Когато преди няколко месеца майка от Велико Търново ражда своите близначета, тя едва ли е очаквала, че един социален работник ще се превърне буквално в ангел хранител за тях. Бебетата са недоносени, едното е с деформация на крачетата, нуждае се от спешна операция, за да има шанс някога да ходи. Медиците съветват майката, която вече отглежда дете с увреждане у дома, че  ще е по-добре близначетата да бъдат настанени в дом за медико-социални грижи, където ще получат най-адекватна според тях медицинска помощ, нищо че само едното има проблем.

И тогава в живота на тримата се появява Десислава Георгиева, социален работник – член на областния екип по приемна грижа. Убедена, че приемната грижа е най-добрата грижа, че за децата от 0 до 3 години няма алтернатива, тя не разбира защо бебетата трябва да започнат живота си в институция, когато има приемни родители, готови да ги приемат в семейна среда. И успява да се пребори близнаците да бъдат настанени в приемно семейство. Приемната майка, биологичната майка, екипът на Георгиева, SOS детски селища и цялата общност на приемните семейства, отдел „Закрила на детето“, общината,… всички се обединяват, за да се осигурят възможност и средства  детенцето да бъде оперирано и това вече е факт. А от 15 август двете бебета са у дома при мама.

„Успяхме, защото всички заедно работихме за тази реинтеграция. Работила съм в Център за обществена подкрепа, където съм била от страната на родителите. Знам колко им е трудно и колко малко понякога им трябва, за да се справят. С две ръце съм децата да израстват в биологичните си семейства, но не винаги това е най-доброто. Невежеството на обществото, което настоява децата на всяка цена да се отглеждат в своите семейства, направо ме потриса. Все още се опитвам да свикна с това, че има родители, отказващи да отглеждат и възпитават своите собствени деца“, признава Георгиева. Казва, че преживява всяка история, всяка съдба. Ежедневно се сблъсква челно с негативизма спрямо приемната грижа и й се налага да убеждава, че за децата в нужда това е най-добрата алтернатива.

В социалната сфера попада през 2007 г. „Може би социалната работа намери мен, като ме срещна с Александър Алексиев. Беше директор на дома за деца с увреждания, където започнах работа. Мисля, че той запали огънчето. Много беше трудно – млад социален работник сред деца с много физически увреждания и с много нужди. Но така открих какво е да си пълноценен и полезен“, спомня си Десислава Георгиева. Пак Алексиев я насочва към приемната грижа, като я убеждава, че това е бъдещето в грижата за деца в риск.

Професията я „прекарва“ през различни социални услуги. Изчерпана емоционално и физически, решава малко да си почине от човешката мъка и болка. „Две-три години не се занимавах с това, но хората, които съм обучавала, които съм оценявала, ме търсеха за подкрепа, за съвет. Като виждаш, че трудът ти е оценен, не ти остава нищо друго, освен да се върнеш отново“, казва Георгиева.

„Всеотдайна. Загрижена и отзивчива. Борбена, взискателна, безкомпромисна“, са част от мотивите на Нели Лишева да номинира Десислава Георгиева в своята номинация за наградите „Спасители на детството“.

„Да, взискателна съм, често дори влизам в конфликти със самите приемни родители, които отказват да се развиват. Искам да са перфектни професионалисти и освен със сърце, тази работа да се върши и със знания, опит и квалификация“, казва Георгиева.

Автор: Дина Христова