Момиченце на годинка и половина влиза в новините, след като майка му го води в спешния център със счупване с обяснението, че паднало от леглото, обаче рентгенът показва 17 (седемнадесет) счупвания по цялото цяло. Зараствали както успели. Лекарите са категорични – детето е малтретирано системно. Майката го зарязва в болницата. Социалните работници първо го настаняват в дом, а когато е на около 3 години, го изпращат в приемно семейство, но няколко месеца след това се налага спешно да намерят нов дом за момиченцето, понеже приемните й родители решават да емигрират.

Станка Спасова е от Казанлък. Казва, че цял живот се е занимавала с деца: „Още навремето, когато имаше бригади в училище, карах моята в една детска градина. И много исках да бъда детска учителка, но животът ме завъртя и завърши икономика.“ Отгледала две деца и четирима внуци. „Като пораснаха внуците и все по-рядко идваха, ние сякаш осиротяхме. Все молех зетя да ги праща по-често и накрая той ми вика: „Вместо да плачеш за тях, защо не вземеш едно детенце, хем ще му помогнеш, хем ще има деца вкъщи“, разказва Станка.

Така призванието й я настига. За нея приключението „приемно родителство“ започва на 66 г. Докато минава обучението и оценката, все й казвали, че е възрастна. Накрая и тя започнала да се съмнява дали ще се справи.  Но през 2015 г. идва време да провери има ли основание за съмненията си – в дома й пристига първото детенце – момиченце. „Нямах никакви проблеми с нея. Научих я на толкова стихчета и песнички, че постоянно я викаха да рецитира на тържества в Стара Загора. Научих я на неща, които се учат в трети клас и си повярвах, че мога“, спомня си Станка за детето, за което се грижи две години и което вече има свой постоянен дом при осиновителите си.

После обаче цяла година не изпращат друго дете в дома й. Нямало подходящи за профила й от 3.5 г. до 8 г. Накрая, когато и тя започва да се притеснява от възрастта си и почти се отказва от новата си мисия, я търсят, за да приеме онова момиченце, за което чула по новините. Пребиваното и изпотрошеното от собственото си семейство. Трябвало да се реагира за три седмици. „Честно казано, се притесних дали ще се справя. Дете с толкова травми. Най-зле беше крачето й – изкривено на 45 градуса настрани. Ръчичките му имат проблеми – на едната ръчичка има кост, която трябва също да се оперира, защото сега е като шип. Но като чухме историята й, мъжът ми отсече: Ще я изгледаме!““, не крие колебанията си и благодарността за подкрепата Станка. Малката е на 4 години и три месеца, но не говори и още е с памперс.

„На третия ден махнахме памперса. След няколко седмици започна да бърбори и не е спряла“, горда е приемната майка.

Тя стои с малката в болницата, когато й правят тежката операция на крачето. Детето не понася имплантите. Едва ги задържат 4 месеца, за да зарасне добре костта.  Станка се научава да сменя превръзки, да прави рехабилитация. Смее се, че вече е половин доктор. Но всичко си струва. Крачето е изправено, момиченцето ходи и постоянно търчи да играе с другите деца. Нещо, което не би правила без приемната си майка. И без помощта на община Казанлък, на един общински съветник, дарил лични средства, и на еднократната помощ за непредвидени нужди, благодарение на които се събират над 1500 лв. за операцията. Както и да го смята приемната майка на малката, парите за издръжка не стигат дори за превръзките и лекарствата й до момента. „Но аз имам възможност и със заплатата се оправяме. За мен е важно, че я видях как прохожда пред очите ми. Ако не я осиновят до декември, ще я заведем на спа почивка в Слънчев бряг“, реди планове Станка.

На 16 август семейството отпразнувало една година заедно. На 12 май тази година момиченцето посреща своя пети рожден ден и на есен ще бъде в предучилищна възраст. Макар само Станка да е приемен родител, активно в отглеждането на малката помагат всички – съпругът й, синът й, дъщеря й, внуците. Тя е горда с постигнато и има защо. Но е честна – не е сигурна, че ще има сили да спаси детството на още едно дете. Но не се знае на каква история ще попадне. Може да е от онези, които ще я накарат отново да каже: „Какво толкова, ще си го изгледаме!“

Автор: Дина Христова