На 14 януари 2008 г. в дома на сестрите Живка Йорданова и Емилия Георгиева пристигат две момиченца. Едното дни по-късно посреща своя 4 рожден ден – за първи път с празник. Другото на 3 и половина дори не може да говори.

Така започва за двете мисията „Спаси детството“. Седем години по-късно техните първи две деца са осиновени заедно във Франция, макар че нямат кръвна връзка, а само духовна – създадена от приемното им семейство. Тази връзка е толкова силна, че за да не ги разделя, Емилия се отказва от идеята си да осинови едното, за да им даде шанс да останат заедно. За довиждане каката пише на двете сестри писмо с признанието, че е това, което е, благодарение на тях и ако съдбата преди време не я е изпратила в техния дом, нямаше да има нито шанс за осиновяване, нито за нормален живот. Емилия има много такива писма, които събира и често препрочита.

Именно тя случайно чува за приемната грижа и убеждава не само сестра си, но и семейството й – съпруг, дъщеря и внук, че има смисъл да се посветят на децата без детство, за да им подарят и детство, и бъдеще. По онова време в Добрич приемни родители няма и дори социалните служители не знаят какъв точно е редът за предоставянето на услугата. Двете сестри стават първите приемни родители в областта. Емилия се отказва от работата си, защото разбира, че няма как човек да се справи с дефицитите, натрупани от децата, настанени в приемни семейства, ако не им се отдаде изцяло. През годините приоритетно Емилия и Живка приемат в дома си, в който имат общо домакинство, биологични братя и сестри, защото са убедени, че не бива да се разделят по никакъв начин.

Заради три дечица – бежанци, настанени по спешност, сестрите разучават арабски рецепти, защото най-малкото – на 2 години и половина, не иска да се храни с друго. Слава богу, след 11 дни статутът на родителите им е решен и малките се връщат при тях. Емилия използва повода да изрази своята огромна признателност към подкрепата на социалните работници в Добрич, не само за този случай, за който били постоянно до тях, намерили преводач, подкрепяли ги при всеки възникнал проблем. „Винаги можем да разчитаме на тях наистина 24 часа в денонощието“, признава Емилия.

Към момента двете сестри са отворили дома си в село край Добрич общо за 14 деца. Четири са намерили своето постоянно семейство, две са реинтегрирани в биологичното. Трите дечица – бежанци, също са с родителите си. Подготвя се осиновяването и на две от децата, които още са при тях – сестрички на 11 г. и 14 г. Естествено ще заминат в своя постоянен дом заедно. А Емилия не се отказва от мисията си дори когато остава 7 месеца без настанени деца, което означава 6 месеца без доходи. Двете с Живка нямат намерение да спират да спасяват детски съдби, въпреки че усещат промененото отношение на обществото към тях, дори в своето село, където преди време искрено им се възхищавали, а сега коментирали основно парите.

Автор: Дина Христова