Да те изоставят! Може и да не вярвате, но за някои деца това е най-хубавото, което може да се случи в живота им. Този късмет са имали и две сестрички – на 4 г. и на 6 г., които преди години попадат в приемния дом на Таня Асенова от Първомай. Но тяхната приказка свършва много бързо. „Тъкмо ги бяхме направили принцеси. Все повтаряха: „Ние сме принцеси, нали, истински принцеси“ и майка им поиска реинтеграция. Когато отидохме в съда за делото за прекратяване на мярката за закрила, не можах да повярвам, че тези дечица в окаян вид са нашите принцеси“, не крие тъгата си Таня години по-късно. В годината, в която са върнати на родителите си, каката трябва да тръгне на училище. „Купихме й раница с пособия за първи клас. Отидохме да й ги занесем, но се оказа, че децата имат нужда от… храна. Влязохме в магазина, напълнихме цяла чанта с храна. Разбрахме, че нашата принцеса не е тръгнала на училище. Обикаляли с родителите си градините с орехи“, страда Таня Асенова.

Двете сестрички са вторите деца, чието детство тя се опитва да спаси. Досега през дома й са преминали 10 хлапета, а в момента се грижи за единадесето. Трудно си спомня кой кога е дошъл и си е отишъл. За нея е важно, че е подарила детство на дете без такова. Засега няма намерение да спира да помага на децата в нужда, въпреки сблъсъка си с кошмара „реинтеграция“, който буквално смазва всички нейни усилия. Казва, че единствените щастливи деца, преминали през дома й, са… осиновените. Споделя го от позицията на опита, натрупан от 2013 г., когато се посвещава на хлапетата в риск, до днес.

Таня Асенова много години живее със семейството си в Гърция, но носталгията я тегли към България. Решава да се прибере, но децата й отказват да се върнат. По онова време те не са семейни, не са я зарадвали с внуци. Просторната къща в Първомай е празна и пуста. „Исках много да си имам дружка, но държах да споделя дома си с някого, който има нужда от подкрепа. Тогава не се знаеше много за приемната грижа, но братовчедка ми вече беше приемен родител в Хасковска област. Грижеше се за братче и сестриче. Покрай нея и аз реших, че мога да взема биологични братя и сестри. Исках и да са по-големички“, споделя за началото Таня. Така през 2013 г. приютява две тийнейджърки на 11 г. и 13 г., идващи направо от домовете за деца, лишени от родителски грижи. Не крие, че е имала проблеми, сериозни при това. Радва се, че се е справила не без помощта на социалния си работник Дора Дончева, на която звъняла за помощ и по нощите.

Когато съпругът й също се прибира от Гърция и вече има подкрепа у дома, решава да започне работа и в Център за настаняване от семеен тип като възпитател, защото: „Обичам децата и се посветих на тях“. Момичетата в дома й са истински горди с новата работа на приемната си майка. Но не успяват дълго са се гордеят с нея и да се радват на щастливо детство, защото и те имат нещастието биологичната им майка да се сети, че си ги иска. Малко след реинтеграцията тя отново ги изоставя буквално на пътя и заминава за чужбина. „В дома ми вече имаше настанено друго дете и не можех отново да ги взема, но ги настанихме в Центъра. Малката беше много талантлива, рисуваше много добре и я насочихме да учи моден дизайн в Хасково. Тя много искаше да бъде осиновена и късметът й наистина проработи. Сега се радва на свое семейство и дом в САЩ“, разказва Таня Асенова.

Още две деца с кръвна връзка – братче във втори клас и сестриче на пет годинки, минават през дома й. И те са реинтегрирани след година в приемния си дом, и те са изоставени отново, а майка им изчезва в чужбина. „На един семинар случайно се запознахме с новата им приемна майка от Пловдив, при която са настанени след новото изоставяне“, казва Таня и с гордост споделя, че момченцето е било много добър ученик благодарение и на нея и съпруга й.

Още четири деца идват в дома й, след като са били при други приемни родители, реинтегрирани и отново изоставени. От опита си като приемен родител с настанени малчугани директно от домове за деца, лишени от родителски грижи, и като възпитател в Център за настаняване от семеен тип, е категорична – за деца в риск няма по-добра грижа от приемната, ако искаме те наистина да имат детство и бъдеще. „Центърът беше прекрасен – за 12 деца, с модерно оборудване, модерно обзавеждане. Персоналът беше чудесен. Но там едно дете да прави нещата не както трябва и всички започват да го копират. Идвали са деца буквално прибрани от улицата. Казваха: „Ние на улицата сме плакали за един хляб, вие тук си имате всичко, защо се държите така? Но най-много за месец-два и те започват да повтарят това, от което са се възмущавали. И това се случва дори при най-квалифицираните специалисти“, убедена е спасителката на детството Таня Асенова.

Автор: Дина Христова