Момиченце на година и четири месеца с 12 (дванадесет) изгнили зъба, с гноен абсцес, който буквално застрашава живота му, защото според лекарите може да стигне до мозъка. Девето дете на майка, крайно неглижирала всичките. Живеят в една стая с едно легло и една маса сред боклуци, без вода. Спасяват го Димитър и Йорданка Димитрови – едно от приемните семейства, с които работи социалният работник Дора Дончева в Първомай.

„Те се хванаха за главата, когато видяха детето. Уж здраво, а даже незахранено. Изпадаше в едни състояния, при които очите му се въртяха около орбитата си и сякаш не беше при нас“, спомня си за един от най-тежките си случаи Дончева. Тя е нонстоп на разположение на приемните родители, които все звънят и на нея, и на социалните работници от отдел „Закрила на детето“ да питат какво да правят. Звънят и когато се налага по спешност да тръгнат за Пловдив заради абсцеса на детето. Приемното семейство се подписва и за спешната операция, защото майката отказва да тръгне „заради едни зъби“, и се молят момиченцето никога да не се върне при нея. Водят го на терапия при детски невролог и само за пет месеца състоянията на транс спират. Сега работят с рехабилитатор, защото малката – вече на две годинки, още не може да ходи. Семейството има две собствени деца, а майка им казва: „Понякога загърбвам техните интереси, за да спася живота на приемното ни дете.“

Ето такива отдадени на децата са всички приемни семейства в Първомай, не крие гордостта си Дора Дончева, защото е участвала в създаването на всички тях. Самите приемни родители твърдят, че без нея тази социална услуга нямаше да съществува в града им. „Може би, защото само аз останах от самото начало до момента. Но съществуването на услугата е екипна работа“, убедена е Дончева. Тя признава, че с образователния и социалния им статус може и да са правени компромиси, но не и с отношението към децата, което или го имаш, или го нямаш. „Винаги търся човешкото в тях. Професията ме е научила да го разпознавам“, убедена е тя.

Към момента в общината има  21 приемни семейства и още три подготвени, обучени и очакващи одобрение. Двадесет от приемните семейства са от ромски произход. И спасителите на момиченцето са със смесен брак. И не, Дора Дончева и общината не търсят заетост на ромите. „Почти всички са работили много години в чужбина, имат модерни къщи, просторни, с модерно обзавеждане. Имат средства, препитават се със земеделие. Просто наистина са отдадени на децата“, казва Дора.

Мотивацията й да работи с ромски семейства е прозаична – повечето изоставени деца са от етноса. „Трудно се намират български семейства, готови да ги приемат. Но ромските се грижат много добре за тях. Нещо повече – забелязвам, че покрай грижата за тях, започват да обръщат повече внимание и на себе си, и на своите деца. Ходят по-често на лекар. Откриват астма на дете, за което се е смятало, че просто си е болнаво.  Приемните деца не могат да отсъстват от часовете, защото има контрол и отсъствията означават извеждането им от приемния дом. Така ромските семейства водят редовно и своите деца в училище, а и като цяло започват да обръщат повече внимание на образованието им“, изрежда Дора Дончева неочакваните ползи от приемната грижа за по-добрата интеграция на ромите.

За няколко месеца работила в Пловдив в офиса на областния екип по приемна грижа и имала само два дни да обикаля приемните си семейства. „Но бързо разбрах, че така не мога да съм достатъчно полезна. Те бяха свикнали, когато излязат на центъра, да минат през мен, да споделят, да попитат, да се посъветват. Да помагам при попълването на документи. Да бъда готова винаги да се отзова, когато им трябвам“, казва Дончева. И бързо се връща в Първомай с изнесено работно място.

Казват, че приемните родители се захващат с тази професия заради безработица. Иронията е, че всъщност Дончева е тази, която открива призванието си в приемната грижа заради безработица. Педагог по образование, завършила българска филология, тя дълго време работи само на договори по заместване като учител. Има и периоди на безработица и заради тази несигурност тя решава да се опита да смени попрището. Малко преди през 2012 г. да кандидатства по два проекта, свързани с приемната грижа, се записва да учи втора магистратура – превантивна педагогика. „Исках да се подготвя за това, което ще работя – да оценявам рисковете и да търся решенията за рисковите ситуации, които са в най-добър интерес на децата. В тази специалност имахме възможност да пишем реферати за деца от домовете, като изучаваме факторите, довели до лишаването им от родителска грижа. Разглеждахме рисковите семейни среди – дали са живели с един родител, дали с двама, които се разделят“, споделя Дончева.

И понеже към онзи момент е безработна, си казва, че ще започне работа по първия проект, по който я одобрят. Така става част от екипа на община Първомай по проекта „Аз имам семейство“. В началото с екипа обикалят глада да раздават листовки за приемната грижа, кажи-речи такава е пусната в пощенската кутия на всеки дом. Ходят на родителски срещи в детски градини, в училища и разказват на родителите за тази сравнително иновативна по онова време социална  услуга у нас.

„Трябваше да се преборим със страховете на хората, че ако вземат дете, то ще остане при тях за цял живот, като ги убедим, че приемната грижа не е осиновяване. При други трябваше да разбием илюзиите, че приемното родителство е бърз и лесен начин да осиновят дете, като първо го вземат в дома си“, разказва за началото в Първомай Дора Дончева. Днес вече има глад за учители, но тя не смята да се връща към първата си професия. „Невероятно е да видиш къдриците на едно дете, усмивката му, красивите черти, които са били скрити зад мръсотията и мърлявите дрехи“, споделя емоцията от своята работа – призвание Дончева.

Автор: Дина Христова