Три дечица, хванати за ръчички се появяват при кмета на село Дряновец, област Русе и търсят „социалката“. Баща им току-що е влязъл в затвора. Майка им никога не се е грижила за тях. В семейството има още две бебета – на година и половина и на няколко месеца. Да търсят „социалката“ ги е инструктирал таткото, който малко преди това е отишъл при нея, за да я предупреди, че влиза в затвора и много разчита да помогне на децата му.

„Социалката“ е Миглена Георгиева. За нея споменът как трите дечица се гушкат в нея „като наранени птиченца“ никога няма да избледнее. Те са настанени в защитено жилище, бебетата – са първите деца в приемно семейство в град Бяла.

Преди 15 години Миглена Георгиева кандидатства за позицията социален работник в дирекция „Социално подпомагане“ град Бяла, област Русе. „Икономист съм по образование, но ме приеха. Започнах работа без да знам какво представлява тя. Но бързо открих, че ние, социалните работници, имаме редкия шанс да помогнем на много хора. Ако знаех,  че е толкова приятна тази работа, много по-рано щях да сменя своята“, убедена е днес Георгиева.

Самата й номинация за наградите на Националната асоциация за приемна грижа, направена от приемна майка, е изненада за нея, тъй като тя не е част от тази социална услуга. Не работи в екип по приемна грижа и не е в задълженията й да помага на приемните семейства. Но Миглена е доказателство, че когато мотивацията на някого е да прави добро, никоя длъжностна характеристика не може да го спре.

„Срещам се с приемни родители, когато дойдат при нас в дирекцията да кандидатстват за помощите, на които имат право или за да попитат на какво подпомагане могат да разчитат. Опитвам се да ги консултирам за всичко, да получат максимално много информация. Разговарям с тях, те ми разказват за децата, за които се грижат. Слушам ги, запомням историите им. Грейват, когато следващия път спомена децата им по име“, разказва Миглена Георгиева.

Човешката, а не професионалната връзка, която създава социалната работничка от дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бяла, с приемните родители от района, ги кара често те да идват просто да си поговорят с нея, да споделят проблемите си и заедно да потърсят решение. „Знаят, че винаги съм насреща за тях, дори в извънработно време“, категорична е Георгиева. И не крие възхищението си, когато разказва за всеотдайността и любовта, с които приемните родители отглеждат настанените деца. „Ето, Елица, която ме е номинирала – много приемни деца минаха през нея и не можете дори да си представите как се грижи за тях. Дълго време имахме много близки контакти с приемната майка, която прие в дома си първите деца в района ни. Татко им за съжаление се разболя и не успя отново да поеме грижата за тях“, издава Георгиева.

А как се разтоварва от толкова много болка и мъка, с които се среща ежеминутно? „Разтоварвам се, като помогна. Когато успея да помогна на някого, на мен  това ми създава душевен мир. И до днес това е моята мотивация да бъда в социалната сфера – доброто, което правим“, категорична е Георгиева.

Автор: Дина Христова