Срещата на д-р Павлина Влахова – общопрактикуващ лекар от Плевен, с приемната грижа е случайна. Преди години я търсят да стане педиатър на новородено, за което тя разбира, че майката е с психически проблем и е спряла приема на медикаменти по време на бременността. За д-р Влахова това поставя под риск живота и здравето на детето, затова информира отдел „Закрила на детето“. Преценката е, че майката има подкрепяща среда – бабата е постоянно до нея, бащата през уикенда е готов да поеме грижите за детето. И бебето остава в биологичното си семейство, докато след два месеца бабата, разплакана, не се обажда на лекарката. Иска да й помогне с контакт със социалния работник, за да го помоли да дадат детето на приемен родител, защото поведението на майката е станало опасно и за детето, и за околните. Така детето попада при Петя Тодорова и става първото приемно дете – пациент на д-р Влахова.

Днес д-р Павлина Влахова се грижи за здравето на приемните деца в четири приемни семейства в града. С номинацията „Спасители на детството“ първата приемна майка, чието приемно детенце поема – Петя Тодорова, иска да й се отблагодари за това, че може да разчита на лекарката буквално 24 часа в денонощието. Когато има проблеми с малките, тя съдейства за консултации и рехабилитация на децата. Д-р Влахова е благодарна за признанието, но с малко неудобство приема номинацията: „Аз не правя разлика между децата, опитвам се да съм на разположение по всяко време и да помагам на всяко дете, което има нужда, независимо дали се отглежда в приемно семейство или в своето“, обяснява притеснено д-р Влахова.

Не крие щастието си обаче, когато разказва за късмета на приемните деца за приемните семейства, в които са попаднали. „Радвам се, че има такава институция като приемната грижа за децата в риск, защото виждам колко щастливи растат и колко добре се развиват – без усложнения и психопатии. Виждам с каква любов ги отглеждат приемните родители. Как собствените им деца се включват в грижите за тях, колко внимание им отделят“, споделя д-р Влахова.

А тя може да го каже, защото в началото на своята лекарска кариера е работила в дом „Майка и дете“ и е виждала как от най-ранна възраст децата там трупат дефицити – и физически, и умствени, и поведенчески… „Знам как се гледаха децата, какви чудесии ставаха. Бебетата стояха само в кошарките и се клатят напред-назад. Това беше ежедневието им, защото хората от персонала, които се грижат за десетки деца, нямат време да ги изведат навън, да ги занимават, да им четат книжки, да работят с тях за развитието им. А тези жени – приемните майки, с които контактувам от години, наистина дават сърце и душа за приемните си деца. Виждам щастието в очите на приемните деца и си спомням как нещастно ме гледаха децата от домовете. Затова се радвам, че са изведени от онази универсална среда, която им създава само вредни навици. И винаги казвам на приемните майки, че пожелавам на децата им да имат късмета да попаднат при осиновителите си в същата среда като в техния дом“, твърди лекарката.

Повечето от приемните деца, за които се е грижила като лекар, вече са осиновени. Някои в чужбина. Щастлива е да ги вижда как растат и се развиват в норма в новите си прекрасни семейства, защото приемните родители, които контактуват с осиновителите, споделят с нея видеа, снимки и разкази. Имало детенце с вродено заболяване на едното оченце. Днес живее в чужбина със своите осиновители, има протеза на оченцето и проблемът дори не се забелязва. „За това детенце правихме много изследвания и консултации, за да сме сигурни, че проблемът не е по-сериозен, но, слава богу, се оказа, че е засегнато само оченцето. Дълго време се борихме и със здравните проблеми на приемното детенце на моя приятелка, което беше с уроинфекции и други хронични заболявания в резултат от „добрите грижи“ в биологичното й семейството.“, казва д-р Влахова, която в своята практика е имала достатъчно примери да се убеди, че не винаги е в най-добрия интерес за детето оставането му родното семейство.

Автор: Дина Христова