През 2009 г. Лили Станчева осиновява своята дълго чакана дъщеричка. Малката е само на годинка и половина, но майка й е категорична, че и до днес бере плодовете на „осакатяването“ на детето си в дома за медико-социални грижи, в който е прекарала първите си месеци живот. „Много неща има, които й е трудно да навакса и не защото има някакви вродени дефицити, а са натрупани от неглижирането, липсата на внимание. Честно казано, бях потресена от отношението към децата в такава институция, от начина, по който те съществуват в нея“, казва Лили. Тя не обвинява персонала в дома. Наясно е, че една жена няма как да обръща внимание на 13 деца и всяко да е специално за нея. Но срещата с действителността в тези домове, с която се сблъсква при напасващите срещи със своето момиченце, проблемите на дъщеря й заради неглижирането в тях, карат Лили да вземе решение, че иска да намери начин да помогне на повече от тези деца.

Две години след осиновяването на дъщеря си Лили разбира за проекта по приемна грижа в Асеновград и си дава сметка, че това е начинът да бъде полезна на децата в нужда, като им осигури шанс да не попадат в домовете или да бъдат изведени оттам в домашна среда. От края на 2012 г., когато при нея е настанено първото детенце, до момента тя се е отдала на мисията „Спасител на детството“. Сега отглежда десето дете. Основно се грижи за бебета от нула до седем месеца. Досега се е грижила за по две деца едновременно, като най-много по половин месец е била само с едно. Приема ги направо от родилния дом. Най-малкото е дошло в дома й на 5 дни. Най-голямото дете, за което се е грижила, е било на 3 години и два месеца. Категорична е, че парите не могат да бъдат мотивация да станеш приемен родител, защото средствата за издръжка често не стигат дори и за храна на децата, ако например са недоносени и са се нуждаели от специална храна. И за такива се е грижила. А едно влизане в аптеката всеки знае колко е.

„Никога няма да забравя датата 7 декември 2012 г. Тогава при мен настаниха първото детенце – на година и шест месеца. Беше в толкова окаян вид, че честно, не знам дали щях да се сдържа, ако биологичната му майка беше пред мен“, признава Лили. Тогава дъщеря й е на 5 годинки и доста ревнува от новото човече в семейството. Дори търси специализирана подкрепа, за да преодолее малката ревността. „Днес обаче тя е заместник-мама и дори е по-състрадателна от мен“, смее се Лили.

Натъжава се обаче, когато се сети за две реинтегрирани свои деца.

Едно момиченце, вписано в регистъра за осиновяване, е реинтегрирано при баща си, след той го припознава половин година, преди да му го върнат. „Беше толкова умна, толкова бързо схващаше. Тъкмо проговори български и то добре и я върнаха в нищото, буквално. Сега и „добре“ не може да каже на български.  Така и не тръгна на детска градина – уж нямало места. А сега трябва да е в предучилищна група и още не е на градина. Бащата ми призна, че не можел да плаща таксата. Ходих да я виждам, два пъти ми идва на гости, но втория път раздялата беше толкова тежка, че реших повече да не й причинявам този психически тормоз“, страда Лили.

Тя се грижи и за бебе, бабата на което по бащина линия търси помощ от социалните работници, за да намерят дом за внучето й, понеже не може да се справи. „Отидох с личната си кола да го взема, защото тя искаше да го даде лично на мен. Но след това решиха да го реинтегрират при майката и само след два месеца тя го изостави в междублоково пространство“, споделя Лили, която твърди, че не е чувала за успешна реинтеграция. Това бебе все пак има късмета на по-късен етап бабата на таткото да го осинови и да поеме грижата за него.

Осиновените нейни деца обаче са истински късметлии, смята Лили, която поддържа отлични отношения с всички осиновители.

Въпреки ударите на съдбата Лили Станчева не смята да се отказва от мисията си. „Макар че, признавам, понякога ми е трудно да издържам не само заради създаденото в последно време негативно мнение в обществото към приемното родителство“, споделя приемната майка на 10 деца. В момента не крие обидата си и към социалните работници, които заради трагедия в дома й искат да променят профила й и да настаняват при нея само по едно дете вместо по две, както досега. „Съпругът ми почина и според тях няма да имам подкрепяща грижа. Но моята подкрепа е от майка ми. Съпругът ми и преди много отсъстваше и не е имал голямо участие в отглеждането на приемните деца. Не искат да разбера, че мога да се справя“, споделя с горчивина Лили, чието семейство дори се е изнесло от големия град в просторна къща в близко село, за да е по-удобно на малките. „Едно е къща с декар и 300 м двор, друго е затворът на един панелен апартамент“, убедена е Лили.

Друг проблем не само за нея, но и за приемните семейства в Асеновград, е липсата на социален работник в града, отговарящ за приемната грижа, на когото могат да разчитат. „Откакто преминахме към областния екип в Пловдив от 11 семейства останахме 4. Последно се отказа младо момиче, обидено от липсата на каквато и да е заинтересованост към нас. Чувстваме се пренебрегнати. Искаме социален работник, който да е в града. Не може социалният работник да идва веднъж в месеца да разпише документи и да очакваме адекватна подкрепа“, не крие огорчението си Лили Станчева. И въпреки това е категорична – няма да се предава. „Зодията ми е рогата и не се предавам лесно“, завършва с оптимизъм тя.

Автор: Дина Христова