Началникът на отделението по педиатрия на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Петка“ във Видин д-р Пламен Филипов спасява животи вече 30 години. Категоричен е, че след анестезиологията педиатрията е най-трудната специалност, затова, за да й се отдадеш, трябва да я приемеш за призвание и да има приемственост, като при него.

За него професията е призвание, иначе трудно някой би издържал на огромното натоварване и голямата отговорност. „Ние лекуваме и гледаме децата не само когато са болни. Ние отговаряме и за здравото дете. Всяко дете трябва да се наблюдава от първия месец и след това, за да се развива правилно, за да могат навреме да се установят някои заболявания, ако има. И  профилактиката на тези заболявания е голяма отговорността“, казва д-р Филипов. Педиатрията е закодирана и в гена му – педиатри са баща му и брат му, съпругата му също е лекар.

И понеже за д-р Филипов всички деца са еднакво важни, трудно се сеща за случая на недоносеното приемно детенце, което буквално дължи живота си на него и заради което е номиниран от приемната майка Ана Живкова.

Заради поставянето на правилна диагноза (хипертрофична пилорна стеноза), когато момченцето е само на 20 дни, следва навременна операция в „Пирогов“. Приемната майка е възхитена не само от диагнозата, но и от грижите и внимателното отношение на лекаря в следоперативния период. Проследява детето месеци наред, преборва се да го включи в програма за поставяне на специална ваксина за недоносени бебета. След като му напомням случая, д-р Филипов го разказва в най-малки подробности, като не пропуска да отбележи, че тази диагноза се среща 9 пъти по-често при момченцата, отколкото при момиченцата. „Нашата диагноза се потвърди и в София. Детето имаше късмета да попадне в прекрасно семейство и не само настигна връстниците си в развитието, и във физическото, и в нервнопсихическото, но и ги надмина. Доста отдавна това дете не е идвало при нас за лечение и като се има предвид, че недоносените боледуват 8 пъти по-често от връстниците си в норма, това говори красноречиво за грижите, които се полагат в приемния му дом“, смята педиатърът, който постоянно търси начини да помага на децата с проблеми. С колегите му са търсили програми, по които да насочат деца с генетични увреждания за лечение в чужбина. Консултирал е малтретирани деца в център за подкрепа.

„Много деца, които сега идват при нас от приемни семейства,  преди от дом „Майка и дете“, често се раждат с увреда на нервната система поради неправилния начин, по който става раждането – често са родени линейката, в домашни условия. При тези раждания понякога има проблеми с акта на изплакване и тогава е наложително да се проследява нервно-физическото развитие на тези деца. Най-тежките случаи са с ДЦП, но има и деца с дискретна симтоматика, при които изоставането е малко. Но то може да се задълбочи при недостатъчно обгрижване“, признава д-р Филипов. И споделя наблюденията си, че при приемните семейства в много случаи тази дискретна симптоматика напълно се преодолява, докато в домовете често изоставането се задълбочава. И не, не че там не се полагат грижи за децата, просто децата са много и не е възможно персоналът да предостави индивидуална грижа за всеки малчуган.

Приемните семейства имат според лекаря и друг плюс. „Те често имат свои биологични деца или внуци. А за развитието на едно дете е много важно да има край себе си друго дете, с което да се подкрепят, да си помагат, да се копират“, убеден е д-р Филипов.

Той е категоричен, че докато може, ще помага на децата и в частност на тези в приемните семейства, защото: „Защото ние като общество сме длъжници на децата и нашата роля като лекари е да запълним, доколкото зависи от нас, тази празнина. Затова и останах във Видин, за да осигуря приемственост. Няма много млади лекари, но при мен в отделението има двама“, гордее се д-р Филипов. Казва, че работата на педиатрите е малко по-рискова, малко по-неблагодарна, но когато човек обича професията си, не може да я неглижира.

Автор: Дина Христова