Приемните родители Елица и Красимир Панайотови са номинирани със следните мотиви: “Съдбата ни срещна със семейство Панайотови през студената и много снежна зима на 2013 г. Със съпруга ми бяхме кандидат-осиновители и чакахме заветното обаждане повече от година. Когато ни се обадиха от Социални грижи, град Русе, малко преди Коледа, не се замислихме много и на следващият ден пътувахме за там. Да си призная до този момент не се бях интересувала много каква е работата на едно приемно семейство. Нашият бъдещ син се намираше в такова семейство – споменатото сем. Панайотови. Няма да споделям какви са процедурите при запознаване с детето, срещите и т.н. Това, което разтърси душата ми, беше как е възможно да даваш толкова много обич, внимание и топлота на дечица, които всеки един момент ще ти бъдат отнети. Да си майка за тях в най-чистия смисъл на тази вълшебна дума. Да милееш за всяко от децата преминали през дома ти, да ги пазиш в сърцата си, да се радваш, да болееш за тях. Бях приета в дома на семейство Панайотови като приятел, като близък роднина. Дни наред Елица ме въвеждаше в тайнството наречено „майчинство“ като по-голяма сестра. Виждах само тъгата в очите и опитите да скрие сълзите си на сбогуване. Но вече знаех, че това семейство ще бъде неделима част от нашия бъдещ живот. И взех решение да направя тази отдадена на децата жена, кръстница на сина ми. Накрая бих се радвала да има повече такива хора, истински отдадени на професията си и най -вече на децата, независимо свои или чужди.”