То е момиченце, което 13 години не е срещало майка си и неистово бленува да я види. Тя е социален работник, който усеща, че да помага на хората  и особено работата с децата са нейното призвание. Днес момиченцето е щастливо в дома на майка си в чужбина, защото има късмета социалният работник по случая му да е Гергана Друмева. А той  е отворен след сигнал за поведенческа проява на детето, за която социалната работничка успява да открие реалната причина – насилие у дома.

„Имах информация, че майката живее в чужбина и не се интересува от дъщеря си, но все пак реших да я издиря. Дори колеги ме убеждаваха, че няма смисъл, че е губене на време. Но аз бях убедена, че трябва да я открия, защото вярвам, че в най-добрия интерес на детето е да бъде със семейството си. Издирих я и сега са заедно, а това ме кара да се усмихвам“, разказва Гергана Друмева от отдел „Закрила на детето“ в гр. Карнобат. Оказва се, че майката е напуснала семейството заради насилие и никога не е преставала да мисли за дъщеря си, но бащата е възпирал контактите. Така вместо в приемно семейство или в Център за настаняване от семеен тип, малката се връща в живота на майка си.

Друмева признава, че в по-зрял период избира да учи социални дейности, което е бакалавърската й степен. Прави го съвсем осъзнато, защото усеща, че това е призванието й, нейната професия. Започва работа по заместване в отдел „Закрила на детето“, когато записва магистратура и след нея вече е квалифициран социален консултант и психолог. Казва, че това много й помага, когато прекият й ръководител й се доверява и й поверява работата по приемната грижа. „Попаднах между два свята – на приемните родители и техните приемни деца. Беше ми интересно да наблюдавам и да бъда нещо като медиатор между тях, когато се появят проблеми. През цялото време при тази работа фокусът ми е бил най-добрият интерес на детето и този подход вече шест години работи. Усещам обичта на децата в приемните семейства и уважението на приемните родители. Но това уважение е взаимно. Тези хора са герои“, категорична е социалната работничка.

И признава, че колкото и да работи за това децата да останат в биологичните си семейства, има и случаи, при които най-добрият интерес на детето е именно приемното семейство. Разказва за майка в много тежко материално положение, която иска да замине за Германия и сама идва в отдела и моли социалните работници да поемат за малко грижата за четвъртото й детенце, докато се стабилизира.  Другите три деца се отглеждат от близък, но за бебето никой не смее да поеме отговорност. „Постоянно поддържахме връзка по скайп. Говорихме, насочвахме я. И след година пристигна социален доклад от германските ни колеги, но аз вече знаех, че ще е положителен, защото бях свидетел на нейното старание и желание да си върне детето. И сега те вече са заедно“, щастлива е Друмева за поредната приказка в нейната работа с щастлив край.

Това обаче е един от случаите, за които мнозина ще кажат: „А защо не дадат парите на биологичната майка, която очевидно има родителски капацитет, вместо на приемното семейство?“

„Законът ни позволява да подкрепяме финансово и биологичните родители и го правим. В този случай също го бяхме направили. Но тези родители обикновено искат да напуснат самото място, да изградят живота си някъде другаде. Най-често става въпрос не за бащи, а за майки, изпаднали в нужда. На тях животът им тук с този мъж, с това семейство, с това обкръжение не им харесва. И предпочитат да отидат някъде наново, да започнат отначало. В 70% от случаите, в които деца се настаняват в приемни семейства, е така. За тях единствената възможност да си стъпят на краката е някой друг за малко да поеме грижата за децата им. А най-добрият вариант за всяко детенце, за да бъде по-малко стресирано, е приемната грижа. Тя позволява то да бъде отглеждано в семейна среда, да се работи с него индивидуално за развитието му. В центровете за настаняване от семеен тип колкото и да се грижи за децата персоналът, той няма физическата възможност да полага индивидуална грижа, емоционална грижа за всяко дете“, убедена е Друмева.

И споделя, че много често тези родители, които идват и казват: „не мога да се грижа за детето си, давам го на държавата“, са мислещи, интелигентни хора и им трябва много малко, за да поемат отново грижата за него. „Често причината да не знаят как да се справят, е липсата на положителен модел вкъщи, който да следват. Обясняваме им защо е най-добре детето да е в приемно семейство и какво трябва да направят, какво ние ще правим, за да ги подкрепим и да си го върнат в най-скоро време. Така те се съгласяват за малко да се разделят, и са спокойни, защото знаят, че ние наблюдаваме и приемното семейство, и детето им“, разказва как работят социалните работници Гергана Друмева.

За нея най-големият проблем пред социалната работа е негативният образ на социалния работник, който се изгражда в обществото. И не крие огорчението си, че дори учители, за да не загубят ученици, ги плашат – и тях, и семействата им, че ако не ходят на училище, ще дойдат социалните да ги вземат. „Много ми се иска и медиите да не превръщат в сензация грешките, негативните новини, защото в която професия няма грешки. Имаме толкова положителни примери, но на тях никой не обръща внимание. Защо не отразяват тях“, пита Друмева.

Добре че Карнобат е малък град, всички се познават, та като започнала истерията с вземането на децата от училище, много родители й позвънили да питат има ли нещо такова и уверението, че няма успокоило страстите в града. От м. октомври Гергана Друмева вече е директор на дирекция „Социално подпомагане“, но е категорична, че отделът „Закрила на детето“ винаги ще бъде в полезрението й. И ще продължи да бъде на разположение на всеки, който я потърси за съвет или просто да си поговорят, както се случва често.

Автор: Дина Христова